Замислих се над идеята за агоналния елемент в древногръцкото общество...
Това ми напомни няколко отдвана про4етени реда, които сега си позволявам да ти цитирам...
Лекотата и лекомислието на Омировата фантазия бяха необходими за укротяването и временното уталожване на прекомерно страстната душевност и крайно острия разсъдък на древните гърци. Заговори ли у тях разсъдъкът - колко суров и жесток изглежда тогава животът! Те не се заблуждават, а съзнателно окичват живота с лъжи. Симонид посъветвал сънародниците си да приемат живота като една игра. Те твърде добре познавали сериозността, носеща мъка и страдание.

И едно изре4ение от Е.Пелин
Това е приказка, разбираш ли - рече твърдо Благолажът и настави: - Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?..

Та в този ред на мисли, можем ли да говорим само за потал4 или става въпрос за нещо много пове4е ?

Cupitor impossibilium