|
|
| Тема |
 Рашо Рашев - Прабългарите през V-VII век |
|
| Автор |
»№*ы{}lЏ3©®™ (Тортурач) |
|
| Публикувано | 21.07.04 20:45 |
|
|
|
Археологически и антропологични данни. В първите опити за oпределяне на паметниците на прабългарската материална култура землените укрепления се сочат като едни от най-характерните. Сближаването между прабългари е хуни е основание общата им прародина да се търси в Централна Азия, а за източник на тези укрепления на Долен Дунав да се сочи Великата китайска стена (Фехер 1925: 39-40; Feher 1931: 28-29). От Централна Азия и нейните цивилизовани съседи прабългарите донасят според някои автори формите и стила на своето изкуство (Филов 1922: 369). Когато в средата на XX в. започва интензивно проучване на прабългарските гробни паметници в Източна Европа и на Долен Дунав, се появяват опити за издирване на техните по-ранни азиатски аналогии. Въз основа на детайли от устройството на гробни ями във Волжска и Дунавска България от VIII - IX в. като първоначална тяхна територия бяха посочени степите в днешен Казахстан, а за техни предшественици се обявяват местните племена скити (саки), сармати и усуни, увлечени на запад от хуните. Въз основа на преобладаващата европеидност на прабългарите от VIII — IX в. се приема, че расогенезът им е бил различен от този на хуни и тюрки. Допуска се преобладаване на ирански и угорски елементи (Генниг, Халиков 1964:133-137; Димитров 1987: 62-63; Халиков 1981: 9-12; Геннинг 1989: 7-10). Сходството на черепите от Болшетархан-ския некропол на Средна Волга от края на VIII — IX в. с черепи от некрополи на ираноезичните усуни в Средна Азия е повод да се поставя там първоначалната родина на прабългарите, добили по-късно слаб монголоиден примес след последвалия контакт с хуните (Дебец 1948:
21
| |
| |
| 
|
|
