Вярно, че Бьоме не е бил с филсофско образование. Такова образование не са имали нито Платон, нито Сократ, нито Аристотел, въобще всичките древногръцки философи, а тази философия си остава най-значимия дял от науката и до сега. Както философско образование не са имали нито Августин, нито Тома Аквински, нито въобще някой от Средновековието, не че тогава философията преживява някакъв особен разцвет. Обаче от Хегел нататък нещата вървят по друг начин, въобще да не говорим за Кант, Ницше, които все пак са най-влиятелните философи и до днес. ПРез двадесети век въобще не се сещам за философ, който по един или друг начин да не може да се нарече академичен учен, дори "лошото дете" на философията Хайдегер, който обръща философията с краката нагоре, е бил университетски преподавател. А ние сме все пак в 21 век, когато науката, харесва ли ни това или не, се развива на принципите на позитивизма, което ще рече: обосновавенае чрез факти и доказателства, използавен на принципите на формалната логика и дори здравия разум, рационалност и т.н. Също така е възможно наличието на няколко гледни точки и хипотези по някакъв въпрос, но ако си печен - ги познаваш всичките, уважавш чуждото мнение, не псуваш авторите им и ги оборваш рационално и научно, ако можеш. Тебе като те заболи нещо, можеш да отидеш на врачка, екстрасенс и т.н., но най-вероятно е да отидеш в поликлиниката.
Като разбира се не отричам, че всеки умен, интелигентен и креативен човек може да се интересува и занимава с наука и да го прави добре. Клубът е пълен с хора, които без да са историци по образование, разбират повече от средностатистически абсолвент на исторически факултет. Но те така или иначе подхождат към историята като към наука, а не като към окултизъм, мистика, вяра и т.н. и доказват тезите си по приети от науката начини.