|
|
| Тема |
 КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ВЛАСТТА В ИСЛЯМА |
|
| Автор |
Barabanchik (квестор) |
|
| Публикувано | 30.06.04 00:25 |
|
|
|
С възникването на исляма в Арабия през VII век от н. е. се ражда нова концепция за властта, която се оформя като органично единство между светското управление и неговото въвличане в сферата на низпосланите закони. Мухаммад като пророк на Бога обединява в своята личност началата на божественото законодателство чрез откровението на Корана и на светското управление чрез прилагането на това законодателство в живота на своите последователи. Със смъртта на Мухаммад етапът на откровението завършва, а халифите в качеството на заместници "на Законодателя в опазването на вярата и управлението на хората" съчетават духовното и светското начало.
С течение на времето теорията за управление в исляма изкристализира в концепциите на различни религиозни и политически течения, като продължава да носи отпечатъка на догматичните основания, от които всяка от противоборстващите партии извлича своите представи за властта и нейните прерогативи. Един от въпросите, които внасят разцепление в уммата, е позицията по въпроса за личността на халифа. Докато за сунитите халифът е управник, чиято длъжност съчетава отговорността за опазването на вярата и прилагането на нейните принципи в светските дела, имамът на шиитите е предимно духовно лице; по своите качества той се приближава до пророческия статут, а според някои от радикалните шиитски направления имамът има свещена природа и притежава свещени атрибути, като всезнание и непогрешимост. Тези радикални учения, които процъфтяват главно в източната част на Халифата и в голяма степен влияят върху политическото развитие в тази част на Ислямската империя, по същество са значително отдалечени, а понякога дори враждебни по отношение на оригиналното учение на пророка Мухаммад.
Всеки от историческите етапи в развитието на концепцията за Халифата има своите особености. Някои от опозиционните движения през периода на управлението на Омаядите се опитват да използват шиитски групировки и шиитската идеология като цяло в борбата си за завземане на властта в империята. По-успешен е опитът на Абасидите, които прикриват сунитски концепции под лозунга на шиизма. Нещо повече, в отговор на опозиционното движение на неарабското население на източните части на Халифата, Абасидите се отдалечават от арабското начало на управлението чрез въвеждане на някои персийски представи за властта и чрез отмяна на непоклатимия омаядски принцип за арабския произход на халифа.
С разширяването на участието на чужди етноси във властта (от края на IX век до завоеванието на Багдад от моголите през 1258 г.) може да се обясни упадъка на халифската институция и разпадането на самия Халифат. Стига се и до десакрализация на представата за управлението в очите на самите мюсюлмани. За това допринася и османското управление, което представлява по своята същност една културно-историческа катастрофа за арабо-мюсюлманския свят. Проникналите след XIX век западни либерални влияния не успяват да предоставят на мюсюлманите същинска алтернатива и в техния светоглед се засилва конфликтът между стремежа за обновление и желанието за възраждане на изконната ислямска традиция в управлението.
Internet
***
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Koмap на 07.09.04 16:59.</EM></FONT></P>Редактирано от Koмap на 07.09.04 17:00.
| |
| |
| 
|
|
