Извинявам се!Наистина иронията ми е прекалено силна и направо си обижда събеседника.Затова и изглежда ,че желая да унизя съперника.Не,не е така.

Но,това,което нарекох мания за величие,смятам ,че е именно такова.Защото цялата тенденция в "преоткриването " на историческата истина има една единствена цел.Да покаже ,че сме били много по-велики от това ,което се учи в училище и се смята за официална история.Не знам дали знаеш,но хората,занимаващи се с това ,упорито търсят начини да наложат идеите си и в министерството на образованието и един ден децата да започнат да изучават "новата" история.Мен това ме притеснява.Първо ,защото не съм сигурен ,че това което ще се учи ще бъде истина.И второ,защото това,което се предлага мирише на най-откровен нацизъм.Потенцира се изключително на положителните елементи,като те се тредставят силно хиперболизирани. Чуждите елементи почти нямат място в тази история.Можеш ли да се досетиш какъв ще бъде резултатът от едно таково обучение?Можеш да го видиш и днес.Повечето от младите хора,споделящи тези възгледи ,се кичат с прабългарски амулети и се смятат за потомци на велик народ.Т.е. това което ти твърдиш ,че не говорят за себе си ,а за народа,не е така.Те проектират това мнимо или реално величие на народа върху себе си.Демонстрацията на тазе съпричастност има за цел да покаже какви са те именно като потомци на този народ.Чрез реабилитация на тези преди тях те реабилитират и себе си.Пред кого и защо?А ние останалете представители на този народ,които не споделяме тези идеи какво да правим?Може ли един народ да има две истории?Аз не се чувствам ни най-малко нещо като непълноценен и със сегашната ни не толкова велика история.Виж за носителите на новите идеи най-добре се обърни към тях.Може би там с крие отговора.
Вероятно това ,което написах е силно преувеличено.Но по един или друг начин ме засяга и имам право до дискутирам.Защото това което се представа като българско рефлектира и върху мен.

Повторно се извинявам на засегнатите от моите думи.