|
Началото на тази интересна история даде една статия във вестник. Това се случи през 1997 година, по време на моите студентски години в Свищов. Съвсем случайно намерих в квартирата си брой на местния вестник "Дунавско дело" отпреди 1 година и попаднах на статия, в която се разказваше, че е намерена първата записана шахматна партия, която се е играла в България. Записът на партията не беше поместен, но се споменаваше, че се пази в редакцията и който желае може да го получи. Веднага отидох в редакцията на вестника и попитах за записа на шахматната партия. Главният редактор - доста разсеян и отнесен на външен вид човек, ми обясни със спокоен тон, че преди 1 година млад сътрудник на вестника е намерил стари книги, вестници, документи и писма отпреди освобождението при разчистването на тавана на стара възрожденска къща на известен по турско време местен търговец. В едно от тези писма русенски търговец пишел до свищовския търговец, че е изиграл серия от партии с известния лондонски шахматист Житогорски, в 2 от тях е успял да го победи и прилага текста на партиите в писмото. Сътрудника на вестника оставил ксерокопие на това писмо в редакцията. Какво обаче беше разочарованието ми, когато главния редактор ми каза, че няколко месеца след излизането на статията хвърлили документа, тъй като никой не проявил интерес. Такава небрежност може да има само в малък провинциален вестник. Остана ми единствено да намеря сътрудника на вестника, който притежава оригиналните документи, но търсенията ми не се увенчаха с успех.
Няколко години след тази случка ми се отдаде възможност да отида на едноседмична екскурзия до Англия. Обикалях улиците на Лондон и се радвах като дете, защото това беше първото ми излизане извън България. Обиколихме какви ли не музеи, паркове, магазини. Вече почти беше станало време да се прибираме в хотела, когато влязох в антикварна книжарница да поразгледам. Разлиствах набързо голяма подвързана папка с писма от викторианската епоха, когато попаднах на познато име - Zytogorsky! Със сигурност нямаше да обърна внимание на писмото, ако не си бях спомнил за името Житогорски от статията в онзи провинциален български вестник. Писмото беше с дата 1845 година. Zytogorsky пише до някой си Thomas Wilson Barnes, че се е върнал благополучно от Истамбул, намира се в добро здраве, но в момента е твърде зает с личните си дела, които трябва да приведе в ред след известното си отсъствие от Лондон. Надява се в близките дни да посети шахматния клуб. В Турция е имал интересни преживявания и Истамбул му е направил силно впечатление. Но най-вече го впечатлили балканските славяни - Българите. Сред тях се намирали много умни хора. Срещнал се е с търговци и лекари, някои от които са получили образованието си във Виена, Берлин и Париж. Не е очаквал, че в тези далечни земи - част от османската империя, ще намери хора, които играят шах. Направило му впечатление, че освен традиционния шахмат, Българите имат и две свои, местни разновидности на шахмата, които наричат bolyar и bulyar chess. Следва описание на игрите. Бях силно впечатлен когато прочетох това. За пръв път чувах, че Българите сме имали своя национална разновидност на шахмата. Реших да купя писмото, но цената беше твърде висока за мен. Писмата от папката се продаваха заедно, тъй като някой "умник" - някой от бившите им собственици, ги беше подвързал заедно и нямаше как да се вадят едно по едно. Просто нямах толкова пари в себе си. Прибрах се в хотела и безуспешно се опитах да взема пари назаем. Тръгвахме на другия ден по обед. Остана ми едиственото решение - взех тетрадка и химикал, отидох в антикварната книжарница и преписах най-важните части от писмото - там където подробно се описваха правилата на Българските варианти на шахмата, наричани bolyar и bulyar chess. Нарочно пиша името с латински букви - както е написано в оригинала. В първия момент останах с впечатлението, че думата е bulgar, но е допусната правописна грешка. Обаче там тази дума се споменава няколко пъти и навсякъде е bolyar и bulyar. Това означава, че играта се нарича "Боляр". И така - ето всичко, което ми е известно от информацията, която имам досега:
През 1844 година известният по това време лондонски шахматист от полски произход Адолф Житогорски (Adolf Zytogorsky) посещава Виена и на връщане за Лондон решава да си направи едно малко пътешествие - ще посети свой роднина - търговец, който живее в Истамбул. Тъй като най-прекия път от Виена до столицата на Османската империя минава по Дунава, Житогорски избира маршрута Виена - Русе - Варна - Истамбул. Когато се връща в Лондон, Житогорски пише на свой приятел Thomas Wilson Barnes, че Българите също играят шах, но освен известния на всички ни шахмат, при тях се играят и две разновидности на шахмата, наречени "Боляр шах". Според мен твърде скоро след посещението на Житогорски в България тези наши, местни варианти на шахмата са изчезнали, асимилирани от модерния западен шахмат. За наченки на "асимилация" говорят и правилата, описани от Житогорски - едва ли по времето на средновековна България са съществували съвременните правила за рокада и за двоен ход на пешката. За бързата асимилация на нашия шах според мен е допринесъл и фактът, че на простолюдието, заето с непрекъснат селскостопански труд и страдащо от османското робство по това време не му е било до игри, а тези, които са играели шахмат - интелигенцията и търговците, още по времето на своето следване в чужбина са се запознавали с модерния западен шахмат и постепенно са изоставили българския, вече немодерен за тях шахмат.
ПО-ПОДРОБНО В КЛУБ ШАХ НА //www.clubs.dir.bg/
|
ЛЮБОПИТНО ЗА "БЪЛГАРСКИЯТ" ШАХМАТ