|
|
| Тема |
 Отговор на много въпроси |
|
| Автор | мakeдoнчe (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 29.05.04 17:31 |
|
|
|
[url=http://www.novamacedonia.com/SAMUEL.htm]ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Известният гръцки византолог Йоанис Караянопулос, като разсъждава за съдбата на България при великия Самуил, прави следните важни обобщения: "Дългата, продължила повече от 40 години война, водена и от двете страни така сурово и упорито, показва и нещо друго: народностният елемент, който водел войната от българска страна, можел лесно, и то задълго, да бъде обладан от въодушевление и дори фанатизъм. Касае е се следователно за български народностен елемент. По своята същност държавата на Самуил била чисто българска и българските съпротивителни изяви срещу Византия можели да се поддържат преди всичко и най-продължително в области, които били и подчертано български."
Нека припомним и казаното от британския историк Стивън Рънсиман: "Макар че понякога ликът на България се засенчва от облаци, тя може да бъде горда със своята история. Първата българска империя й е завещала славни спомени. Нейният величествен път се губи в мрака на далечни времена, минавайки през Самуил и неговия кипящ от страсти двор край планинските езера на Македония, през Симеон на златния му трон (...); през Борис, който излязъл пред озарения си от сияние дворец, заобиколен от ангели; през Крум, който (...) вдигал наздравици към своите боляри с черепа на един император; през Тервел, влязъл в Константинопол редом с друг император (...); през Аспарух и братята му и техния баща, хан Кубрат."
Корените на българската държавност, от които черпят сили цар Самуил и тогавашните българи, са мощни и дълбоки. Както научаваме от "Българския апокрифен летопис", и през ХІ-ХІІ в. българите помнят "Испор цар" (Аспарух), справедливия "Изот" (законодателят Крум), великият "Михаил каган" (Борис-Михаил Покръстител), "Симеон Премъдри" (цар Симеон Велики), добрия "свети цар Петър" ... Величавата фигура на Самуил, пролетите реки от българска кръв, проникващите през времето сподавени въздишки на ослепените войници векове наред отекват в българското духовно пространство. Кървавата епопея от края на Х и началото на ХІ век поставя пред потомците от днешните държави България и Македония, трудния, заплетен от чужди и свои зложелатели, жизнено важен въпрос за общите корени, за нелеката обща съдба. И за общото бъдеще.
[/url]
| |
| |
| 
|
|
