По въпроса за това кой на коя страна се е сражавал, нека не забравяме, че над един милион съветски граждани се сражават в редовете на Вермахта, срещу РККА.
Колкото за Украина - струва ми се, че е независима от Русия държава и като такава защо да не определя сама политиката си (с уговорката, че в нашата Реалност никой не е изцяло независим все пак). След като толкова време е била неделима част от Руската Империя, защо сега да не пробва малко как ще са нещата с про-западно ориентирана политика.
За бандитизма, корупцията и т.н., все пак ние сме далеч зад съвременна Русия. А и - помисли си - нашата държава няма кой знае какви природни изкопаеми и ресурси, нито е кой знае колко голяма, но се оправяме криво-ляво. А за държава, разполагаща с кажи-речи всеки възможен ресурс, всякакви полезни изкопаеми, нефт, злато, редки метали, гигантска територия, каквато е Русия, да тънат поданиците й (думата я слагам тук неслучайно) в такава мизерия е непростимо. Практически, с изключение на Москва, която се е превърнала в типичен западен град, останалата държава си тъне в страшна мизерия.
Гледам, че е спомената компютърната индустрия и нашето място в нея преди '89 г. Нека да напомня, че това беше в голяма степен постигнато въпреки, а не с помощта на СССР. По идеите на СИВ ние трябваше да развиваме главно селско стопанство и тежка индустрия. Ще спра дотук, за да не пораждам спорове - близкото (все още) минало е болна тема за много от нас.
Демокрацията - да, тя е доста несъвършена засега. Но струва ми се, че нямаме каквито и да е алтернативи. Дори и само свободата на словото си заслужаваше тежестите на промяната.
Съветската икономика. Тя не е била съсипана отвън, не си прави илюзии в това отношение. Просто резервите на тоталитарния строй се изчерпаха, а изродите, управляващи страната нямаха желание да оправят нещата (не че е имало как). Практически, има само един начин да се управлява тоталитарна държава и той е чрез репресии - разбира се, колкото повече време минава, толкова по-свирепи трябва да са те.