Аз. Както и повечето бургазлии, като се замисля. Баба ми си умира да ми разказва, обаче това са толкова много роднини, че нищо не разбирам по някое време. Ще трябва да отида някой път специално да си запиша. Не, че тя не се е погрижила, като активистка на Тракийското дружество в Бургас, правеха срещи на разни родове, като сега се сещам за Секлемовия. Имам една-две книги по тоя повод, наскоро излязли, предимно за нашия род, който е от Лозенград, Ениджия и тоя район. Ако наистина ви е интересно, като се прибирам пак към Бургас, ще си взема книгите и ще отида на гости на баба, което не ми е любимото занимание, но....
Сега, като се замисля, имам едно стихотворение по тоя повод, където съм посинтезирала историята.
Смешно е как баба беше ходила да си гледа селото, къщата си стои, прапрабаба ми е била кметска щерка, попска унука, демек, едно от най-богатите семейства. Всичко са си оставили в сламеника на покрива, те са вярвали, че за малко ще ги няма и ще се върнат. Сега там живее семейство турци. Къщата си стои същата. Пуснали са ги да си разгледат...имам приятелка, която ми казваше, че живеещето в къщата семейство им пазело огледалото от салона и още там разни неща...
Мъчно ми е, когато говоря за това, родовата памет понякога е просто осезаема...

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.