Александрииската библиотека не е първата такава в Анти4ността, още в Мезопотамия и Древен Египет се наблиудава създаване на °хранилища за книги°, наи-4есто административни документи, свързани с живота в двора или с храмовете. Пове4е архиви, отколкото библиотеки, но запазването на литературни произведения е все пак достатъ4но ясно изразено. Известната библиотека на Ашурбанипал в Нинивия е съдържала хиляди кунеиформи4ни таблети - закони, наредби, адм. актове, но и епосът на Гилгамеш.
По-късно се появяват и 4астни библиотеки, като тези на фараоните от новото царство, а в Древна Гърция колекции на обикновенни граждани, достатъ4но богати за да си позволят да платят цената на една °книга°, която в средата на златният век на Атина е била около драхма за свитък. ( само за сведение, с една драхма е можело да бъде изхранено 5 4ленно семеиство за един ден).

Александрииската библиотека не е единствената в анти4ния свят, но само тя се е превърнала в мит за поколенията. Построена от Птолемеи Сотер, библиотеката е окон4ателно завършена от неговият наследник Птолемеи Филаделф. Но при вси4ки слу4аи в на4алото на 3ти век тя ве4е е била функционираща и е привли4ала множество видни и не 4ак толкова, у4ени. Според една традиция още от Анти4ността, библиотеката е била създадена по инициатива на Деметриос Фалер, у4еник на Аристотел, които потърсва убежище в двора на Лагидите след изгонването си от Атина. Но други автори ни говорят, и днес тази хипотеза е приета за по-достоверна, за Идея, дошла ако не от Александър, то поне от неговият диодок и наследник за Египет. Наи-вероятно е Птоломеи да се е обърнал за съвет към Деметроис, които му помага да създаде Библиотеката.
Фактът, 4е Деметриос е бил у4еник на Аристотел е от особена важност, защото Библиотеката е пряко повлиана от Гимназията, която у4ителят на Александър е имал краи Атина. Самият Аристотел е имал огромна библиотека и навикът, да си поръ4ва копия на вси4ки папируси, които не е притежавал. Тази ли4на колекция се е намирала в Гимназията, а по-късно неината съдба е особено интересна. Теофраст, които наследява голяма 4аст от книгите, е бил принуден да се крие с тях в една изба, за да избяга от преследванията на царете на Пергам, които усилено търсили Творби за тяхната библиотека с идеята, тя да съперни4и с Александрииската.
Деметриос със сигурност е имал организаторският талант на Аристотел, но не е бил първият главен-библиотекар, или ПРОСТАТЕС. Тази 4ест се пада на Зенодот, които поставя и традицията простатесите да са и у4ители, наставници на наследникът на трона. За Птолемеите Библиотеката е трябвало да бъде наи-голямата в света и да съдържа вси4ки литературни произведения познати до този момент. За първи път в света се появява меценатът не към определен ерудит по принцип, а към ерудицията в неината цялост. За Птолемеи не е било важно кого то4но финансира, а това, 4е въпросната ли4ност е била у4ен, философ.
Самата библиотека е съдържала, според разли4ните автори, разли4ен брои свитъци. В на4алоте вероятно те са били около 200 000 ( един свитък отговаря горе-долу на една глава в модерните им издания), а в епохата на Клеопатра, 7мата по ред и полследен владетел на Египет, те са достигнали 800 000.

Мисля, 4е тук е мястото да се върна малко пове4е на техни4еската 4аст на Библиотеката, която не е самостоятелно административно разделение, а е 4аст от цялото, а именно - Музеиона. Според наи-елементарното определение един музеион е храм, светилище, посветено на музите, а още от Питагор връзката между музите и У4ените е била здраво остановена. В един музеион е имало същински религиозен център, посветен пряко на култа към богините, но и библиотека с аудитории, резиденции за пребиваващите там °стипендианти° ( в краина сметка вси4ки у4ени, които са работели в библиотеката, и като казвам работели имам предвид изу4авали, изследвали, правили проу4вания, пишещи своите книги, а не само техни4еският екип), но и огромна градина, където вси4ки те са се разхождали ( това също е взето от идеята на Гимназиона на Аристотел, 4иито у4еници са се разхождали докато са мислели или разговаряли, и то до степен, 4е °разхождащите се° им остава като прякор, нарицателно). Музеиона се е намирал в новия град, Неаполис, близо до царският дворец, до пристанището, но и до гробницата на Алекандър. Жан-Ив е на мнение, 4е тои се е намирал наи-вероятно в днешният квартал диана, но за съжаление вси4ки разкопки са по4ти невъзможни.

Библиотека или Библиотеки ? В деиствителност е съществувала втрора библиотека, много по-слабо позната, която е била ли4но притежание на управляващата династия, и която е съдържала 1/5 от обема на голямата.

При4ините за загиването на библиотеката и до днес са обвите в мистерия. О4евидно е, 4е това е бил процес с няколко етапа, първият от които е опожаряването й от Цезар и неговите воиници. Но дори и за това, знанията ни са непълни и въпросите остават. Каква 4аст от Библиотеката е изгоряла, дали наистина е изгоряла Библиотеката, или помощни складови сгради, където книгите са били събирани при пристигането им ? Но дори и да е изгоряла 4аст от библиотеката, възможно ли е все пак книгите да са били спасени. Ако е така, каква е тяхната съдба. Факт е, 4е скоро след тези събития библиотеката, намираща се на римският форум се е обогатила зна4ително, а Плутарк разказва за жеста на Антонии към Клеопатра, които й дал 200 000 тома от Пергамската библиотека, за да възтанови загубите. Дали е бил воден само от лиубов, или е имало и 4увство за вина ?
Какъвто и да е отговора на този въпрос, библиотеката продължава да съществува, и Страбон например е прекарал там известно време.
Следващите етапи, този път по-поголовни, са свързани със завземането на града от Зенобия, която може би е отнесла със себе си 4аст от колекцията, и с Теодосии, които решава, 4е вси4ко ези4еско, в това 4исло и библиотеката и анти4ната литература, трябва да бъде премахнато. Но и тук въпросите остават - имало ли е все още нещо за унищожаване ( не, ако приемем идеята, 4е Зенобия е била отнесла вси4ко със себе си) и ако да, то дали все пак една голяма 4аст не е била спасена ? С риск да бъда обвинена, 4е навлизам в сферата на легендарното ( което не ми се слу4ва всеки ден), и до ден днешен има хора, които упорито шушукат, 4е 4аст от богатството на библиотеката е било спасено и съществува и до ден днешен.
Що се отнася до арабите, които запо4ват да нахлуват в страната след 640, имаики предвид, 4е именно 4рез тях оцеляват голяма 4аст от анти4ните автори, трудно ми е да повярвам, 4е имат нещо общо с унищожението на Александрииската библиотека.

Мелиса

Cupitor impossibilium