...нямам претенции да съм историк и ще изкажа обикновено мнение. Според мен малка държава като нас е по-добре да е в някакво военно обединение отколкото да е изолирана. Ясно е, че неутралитет "на гол гъз" не се прави - нямаме нито ресурси(нефт), нито злато за това. Има разлика обаче между влизането в тристранния пакт - тогава сме принудени, просто са ни казали :"елате вие да не дойдем ние" - както после дойдоха в Сърбия. Сега ние се натискаме за НАТО, а не ни приитискат те. Защо се натискаме? - надяваме се да направят бази тук и покрай тях районите малко да живнат, да се пооправят пътищата, да се отворят ресторантчета, хотелчета, да се създадат работни места... и още: по-добре е когато отидеш и се представиш от името на НАТО вместо лично от твое име.
Лично според мен по-добре е да се определим към кого сме вместо да се чудим с кого да се заиграем. А работата на интелектуаците като проф. Пантев е да изкажат своята позиция и да поемат отговорността си за нея. А за Русия - тя отдавна си е избрала Сърбия за свой предствител на Балканите, а за нас са останали само "братските славянски чувства". И накрая: в 21 век никой няма да тръгне да завладява някого териториално: прави го или като го превзема етнически отвътре - като албанците, или като го превзема икономически отвън. Целта на запада е отново да ни използва като щит, да изнася вредните производства тук, и да ни използва за доставчик на стоки-суровини, и потребител на крайните им продукти. Изобщо това е съдбата на всяка държава неуспяла да задържи териториалното си положения през вековете (изпуснала шанса да бъде велика сила).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите