Здравейте, младежи

Ето нащо, което съм научил от историята на моя род, въпреки че то не представлява "романтично хайдутство" в чист вид:
Осмият ми прадядо - Семо, произхождащ от селата в пл. Якубица - северно от Янина, българин, православен, като юноша, поради бедност се присъединява като личен прислужник на един албански бег - Салим, служещ при Али паша. През 1807 година, части на Али паша подкрепят похода на Румелийските аяни начело с Мустафа Байрактар за възстановяването на султан Селим ІІІ.
При контрапреврата, извършен от истамбулските йеничери и улемите, и смъртта на Мустафа Байрактар, на следващата година, албанците, предвождани от сина на Али паша - Ибрахим паша напускат Истамбул. Отрядът на Салим бег, в състав около 300 конници, по стария път край Марица, се добира през Едирне, до Татар пазарджик, където, на брода на реката е пресрещнат и разпръснат от низамите от Татарпазарджишкия гарнизон (професионални подразделения по европейски образец, създадени от Низами джедид и изтеглени от столицата, за да не дразнят градската сган и йеничерите).
При това сражение, прадядо ми се отделя, с два коня, багаж и пари. Не се знае дали това е беговия багаж (Салим бег загива) или е взето с мародерство. Както и да е, същото година той се оказва в Златица, където е забелязан от ханджия - българин, обслужващ кервансарай в началото на Златишкия проход. С негова помощ, прадядо ми влиза в съсловието на дервенджиите, охраняващи Златишкия проход и Арабаконак. Системата им е била такава - всеки заможен пътник или керван заплаща такса за охрана в кервансарая в началото на прохода. Който не плати бива обиран. Нападат се дори кервани с голяма охрана, в отделни случаи - неуспешно. В прохода не се допускат лица, за които се знае, че са престъпници и са извън групата на местните дервенджии - те се убиват. Населението от околността, бежанците, военните части и официалните представители на властта минават без всякакви притеснения, като последните се съпровождат с особено внимание. Рушвети се плащат на Орханийския и Златишкия кадии. На останалите аяни и деребеи не се заплаща, но понякога се изпращат подаръци. На орханийския гарнизон, два пъти в годината - за Рамазан и Курбан байрам се пращат животни за курбан, а на офицерите се дава по нещо за джеб парасъ. Местното българско население не се притеснява по никакъв начин, защото осигурява прикритие и всякаква поддръжка на дервенджиите, с които е и в родствени отношения. Дервенджийските семейства живеят в селата и имат свои стопанства и собственост. Дервенджийте, изключително българи са сред изявените ктитори на местните манастири и дори на Рилския манастир, както и на Хилендар и Зограф в Света гора. Насилие над местното население и особено над жени се наказва със смърт независимо от личността на насилника, спорад старото обичайно право на Албания - насилникът се убива, а трупът му, с отрязани гениталии натикани в гърлото се захвърля така, че да бъде видян. (голяма част от местните българи са били бежанци от областта между Белиград (Берат) и Янина. Този суров обичай се обяснява със стремежа да това особено въоръжено съсловие, поставено на границата на закона или извън него, вследствие реформите на Танзимата, да задълбочава връзките си с населението, като генерира сигурност в своя район, срещу което да получава подкрепа. Начело на дервенджиите в Етрополско стоял Рашид - местен спахия, един от малкото турци в района - човек известен с доброто си отношение към населението, осигуряващо въоръжената му сила. След него, групата се оглавява от Осман - негов втори син. Не зная за други турци сред етрополските дервенджии. По онова време, военнозадължените съсловия са отменени. Скоро след това ги последват и разправата с Оджака (йеничерите) и отмяната на спахийството. Така, системата на етрополските дервенджии загубила и последните следи от институционалност и останала изцяло извън закона. Въпреки това, тя останала да действа чак до Освобождението, като по интересен начин се адаптирала към променящите се условия.
Сещам се и за много други неща, но постингът взе да става много голям, така че

Бъдете живи и здрави.