|
Интересът към материалното осигуряване и въоръжението на четите в България (1867-1868 г.) далеч не е нов. На темата са посветени редица статии и други публикации. В повечето случаи обаче, се разглеждат и търсят източниците за финансово осигуряване, а не толкова проблемите, свързани с реалното въоръжаване. Към последното се проявява по-слаб и често пъти спорадичен интерес. Повод за него често пъти са чествания, годишнини и юбилеи. Причина за това, може да се търси както в относително бедния материал за едно подобно изследване, така и в необходимата за него специфична подготовка.
Оръжезнанието, като дял от историята, трябва да се опита да представи цялостна картина на изследвания период. Такива опити вече са правени, основно от Иван Нурков, но те не винаги могат да бъдат приемани за напълно достоверни, поради склонността на автора им към спекулации. Имайки в ръцете си огромен както архивен, така и музеен материал, посоченият автор се е посветил само на издирванията на оръжията на известни национал-революционери, без да направи дори бегъл опит за обобщаваща класификация на съществуващите данни.
Извори за подобен цялостен поглед към проблема могат да се търсят на няколко места.
На първо място това са архивите и включените в тях спомени, мемоари, описания на очевидци, а също така и фотографии. Този материал може да се приема като най-достоверен и най-пълен.
На второ място, някои изводи могат да бъдат направени на базата на съществуващите музейни сбирки. Тук обаче трябва много да се внимава с възможността да се сблъскаме с привнесени в по-ново време експонати. Например - револвер, представен като лично оръжие на Панайот Волов, се оказва произведен през 1882 г. т.е. около 6 години след смъртта на "притежателя" си. Вина за такива "привноси" има и културната "щурмовщина" през 70-те и 80-те години, когато са се създавали музейни фондове (основно около честването на 100-годишнината от Априлското въстание ), при което определени оръжия са били нарочвани като "пушката на този" или "сабята на едикойси".
Периодът 1850 - 1880 г. е изключително интересен за оръжезнанието, с оглед на многообразието на появилите се тогава образци и системи. Това и един от повратните моменти в историята на огнестрелното оръжие, характеризиращ се с преминаването първоначално от гладкоцевно към нарезно, а по-късно и към патронно оръжие.
Войните през периода - Кримската и Американската гражданска война, както и Австро-пруската и Френско-пруската войни, довеждат до една почти революционна промяна на стоящото на въоръжение в големите армии оръжие. Ако за периода -началото на ХVIII- началото на ХIХ век- почти не се забелязва промяна в основните образци, то в случая само за няколко десетилетия се сменят 5 или 6 модела, като в повечето случаи разликите между тях са принципни.
Как се вписват в този общ фон Балканите ?
За османската армия може да се каже, че винаги е била ако не най-модерно, то поне адекватно въоръжена спрямо останалите големи европейски армии. Интересно е да се отбележи силното американско влияние в приеманите на въоръжение образци. Не случайно, включително и униформите на османската армия са буквално прекопирани от американските. От там идва голямото количество американско оръжие, попаднало в музейните фондове по нашите земи.
Местните революционни организации обаче, далеч не могат да се похвалят с подобно модерно въоръжение. Макар, че стремежът към така нар. "чисто оръжие" е налице още от създаването им, материалните възможности за придобиването му са малки или почти никакви. Поради това, най-често използвани са преднопълнещи се, гладкоцевни кремъчни или капсулни пушки. В голямата си част, такова е и оръжието на двете четнически акции през 1867-1868 г.
За по-малката чета - тази на Филип Тотю - липсват почти всякакви данни за въоръжението. На тази база могат да се направят няколко предположения:
Първо - голямо част от участниците са били със собственото си оръжие, което е било или местно производство или закупено в Румъния. На няколко места в "Четите в България" на Захари Стоянов се споменава, че Филип Тотю се подпирал на своята "иглена пушка".
От други източници получаваме информация за наличие на известно количество оръжие от руски произход. Вероятно се касае за свалени от въоръжение руски капсулни гладкоцевни пушки, образец 1848 г.
За четата на Панайот Хитов се знае още по-малко. Съставена почти изцяло от стари хайдути и войводи, за нея може със същата сила да се каже споменатото за четата на Филип Тотю. Във фондовете на Военно-историческия музей се съхраняват чифт изключително богато украсени кремъчни пистолети, които са били собственост на Панайот Хитов. Интересна е и фотографията на Иван Попхристов Кършовски -писар на четата на Панайот Хитов, който е въоръжен с двуцевна гладкостволна пушка, по всяка вероятност белгийско производство.
Иван Попхристов Кършовски, писар на четата на Панайот Хитов, фотография, 1867 г. Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” - София
За четата на Х. Димитър и Стефан Караджа наличната информация е относително по-подробна и позволява да се направят някои по-конкретни изводи. Известни сведения получаваме от снимките на двамата войводи.
Войводата Хаджи Димитър Асенов от Сливен, фотография ок. 1866 г., Букурещ. Архив на читалището - Свищов
На тях Хаджи Димитър Асенов е въоръжен с френска капсулна пушка система “Миние” с нарезна цев, а Стефан Караджа, може би за да подчертае воеводския си вид, е с дълга кремъчна пушка от тъй наречените "сливенски бойлии".
Войводата Стефан Караджа от Ичме, Ямболски окръг, фотография ок.1867 г., Белград. Архив на Института по история при БАН - София
И двамата са опасали в силяхлъците си по един или няколко кремъчни пищова. Тук има един особен момент - твърде вероятно е повечето фотографии от периода да са правени във фотостудия, в които въпросните оръжия да са били своего рода "реквизит". От друга страна, възможно е самите войводи да са се представяли с това архаично въоръжение, за да подчертаят "хайдутския" си вид.
Със сигурност се знае, че Стефан Караджа е притежавал т.нар. "сабя-револвер". Както е посочено от Антоанета К. Атанасова в “За материалното осигуряване на четническата акция от 1868 година”, тя му е била закупена за 400 леи от Спиро Константинов. Това е стандартна драгунска сабя, в предната част на гарда и ръкохватката на която фабрично е вграден 9-милиметров револвер система “Лефоше”. Сабята е белгийско производство и производителят не е маркиран. Трябва да се подчертае, че това оръжие е имало освен защитна функция и голям психологически ефект. За страничните наблюдатели е изглеждало, че само замахването със сабята на войводата е било достатъчно, за да повали някой неприятел. Подобен вид оръжия - "комбайни" са имали голяма популярност към края на 60-те год. на ХIХ век, като се е експлоатирала идеята, че за кавалериста е крайно неудобно да държи едновременно в една и съща ръка сабята и револвера.
Колкото до пушката “Миние”, тя не е стояла на официално въоръжение в нито една балканска армия, поради което може да се предположи, че е комерсиален внос. Невъзможно е по наличната фотография да се установи, дали става дума за френско или белгийско производство.
Относно масовото въоръжение на четата, някои сведения получаваме и от спомената вече творба на Захари Стоянов "Четите в България". Там е разказана една почти мелодраматична история за това, как чрез кражба се придобива една сума от около 1000 минца, която е употребена за закупуване на оръжие. По думите на автора "С тия пари се купило 75 пушки добри чифтета, матари и други бунтовнически принадлежности." Интересно е сведението, че пушките са "чифтета" т.е. става дума за двуцевни, гладкостволни оръжия, предназначени обикновено за лов. Това на пръв поглед нелогично твърдение намира своето обяснение във факта, че закупуването на подобно оръжие до голяма степен може да остане незабелязано за румънските власти, нещо изключително трудно при опит за закупуване на армейски образци. Такова едно въоръжение, (което след 10-на години би изглеждало смешно) по това време е имало своите предимства, най-малкото поради факта, че с него могат да бъдат дадени два бързи последователни изстрела. Своеобразно доказателство за популярността на това оръжие е и споменатата по-горе фотография на Иван Попхристов Кършовски.
Второто сражение на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на 8 юли 1868 г., литография. Национална художествена галерия - София
Подобно оръжие е имало разпространение и по-късно - по време на Априлското въстание.
Съществуват сведения (в същия извор), че за въоръжаването е спомогнал и някой си капитан Никола Македонец, на румънска служба, който подарил на момчетата скрито от своето началство 30-на стари пушки. По всяка вероятност става дума за споменатите вече руски гладкоцевни капсулни пушки, образец 1848 г.
От Захари Стоянов научаваме също, че за окопаването си в битката при корията на дядо Иван Войников, четниците са използвали своите "тесаци". Това са войнишки ножове с двойно острие, наподобяващи на външен вид римският къс меч и носени от онези войници (артилеристи, стрелци, сапьори), които не са можели да ползват байонети или друг вид щикове. Възможно е известно количество такива "тесаци" да са били закупени за нуждите на четата.
Относително оскъдната информация, която може да бъде дадена по тази тема се дължи основно на недостатъчно обстойната работа на писалите по нея автори, както и на сравнително трудния достъп до суровия фактологически материал - спомени, мемоари, разкази, снимков материал. Изключително слабо са разучени и възможните османски източници по въпроса - доклади, съдебна кореспонденция, описи на иззети оръжия и т.н. До като за финансовото осигуряване, както на четническите акции 1967-1968 г., така и за цялостното финансиране на национално-освободителните борби на българския народ са събрани и обработени достатъчно голямо количество материали, за конкретното въоръжение все още липсва цялостно обработен историографски материал.
Използвана литература
1. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ. ТОМ 6 Българско Възраждане 1856-1878, С., 1987г, Издателство на БАН
2. Захари Стоянов - “ЧЕТИТЕ В БЪЛГАРИЯ (на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджата (1867-1868)”, С., 1977 г., Издателство на БЗНС
3. Антоанета К. Атанасова - “ЗА МАТЕРИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ НА ЧЕТНИЧЕСКАТА АКЦИЯ ОТ 1868 ГОДИНА” - Исторически преглед, 1998, кн.5-6
4. Антоанета К. Атанасова -“ДОСТАВКАТА НА ОРЪЖИЕ ПО ВРЕМЕ НА СЪБИТИЯТА ОТ 1867-1868 ГОДИНА НА БАЛКАНИТЕ” - Военноисторически сборник, 1999, кн.3
Si vis pacem,para bellum.Редактирано от iosarian на 15.03.04 22:00.
|
Темата за въоръжението - както я обещах...Изцяло
