Значи до тук има два проблема:

1. Терминологията:
меч или сабя. Не искам да внасям по-нататъшна мъгла по въпроса.
Между другото, Дориан Александров смята , че българите са донесли не само стремето но и сабята в Европа.

2. Проблем - както го формулира Каин:
"идеята да се направи достоверна възстановка на старобългарския воин с х/рното му въоръжение"

А този проблем опира до технолигията на изработка

Само ще кажа за някои лични наблюдения и сравнения. Гледал съм всякакви мечове, саби, катани, вакизаши и т.н. по оръжейните магазини. На село едно време имаше един ятаган донесен още от Балканската война. Това оръжия нямаше нищо общо с онова, което може да се види по оръжейните магазини.

Първо беше 2-4 пъти по-леко. При удряне това означава
- по-голяма бързина
- по голямо ускорение
- по малка умора

Второ напречното сечение беше от типа на напречното сечение на бръснача ...дори профилът на напречното сечение беше по-сложен от този на бръснача.

Трето закаляването беше диференцирано. Острието беше люто закалено а задната незаострена част беше като меко желязо. И днес повечето ковачи знаят тънкостите на дифипинцираното закаляване ......

Четвърто цялият ятаган беше така направен, че човек като го хване в ръка, оръжието само му подсказва какви да са движенията на ръката на тялото, стъпките...

Това за ятагана го разправям само за да напомня колко ще е трудна задачата по възстановката, колко ще е трудно възстановяването на хилядолетния човешки опит при реставрацията на на една българска сабя например.....