|
НАЦИОНАЛЕН КОМИТЕТ
ЗА ПРОМЯНА НА СТАТУТА НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ
Подкрепете ни-пишете ни на електронната поща,обадете ни се по телефона,пишете ни писмо:тел. 318 328, тел./факс 832 81 25, Е-mail: znanie@cablebg.net
О Б Р Ъ Щ Е Н И Е
УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ,
Свидетели сме на събитие с историческо значение. Изкуствено създадената преди 84 години държава Югославия престана да съществува като международноправен субект.
Това доведе до промяна на геополитическите реалности в Югоизточна Европа и създаде благоприятни предпоставки за защита на националната кауза и интереси на България. Става дума за Западните Покрайнини – исконна българска територия, предадена на Кралството на сърбите, хърватите и словенците по силата на несправедливия и унизителен Ньойски договор от 27 ноември 1919 г.
В Ньой двете Велики сили - победителки Франция и Англия, подтиквани от Сърбия, Гърция и Румъния откъсват от България Вардарска и Егейска Македония, Западна и Източна Тракия, Южна Добруджа и Струмишко. По “стратегически причини” от Отечеството ни са отнети и части от Видинско, Трънско, Царибродско и Босилеградско, придобили известност като Западните Покрайнини - общо 1 545 кв.км. с 60 000 души чисто българско население.
САЩ и Италия се обявяват на конференцията против това разграбване на български територии. По-късно САЩ отказват да ратифицират Ньойския и другите Версайски договори.
През последвалите години на тежка международна изолация българските правителства не намират възможност да пледират за връщане на необосновано отнетите ни територи.
Парижкият мирен договор от 10 февруари 1947 г. оставя Западните Покрайнини в границите на ФНР Югославия.
Така изминаха осем тежки десетилетия на системен терор, денационализация и асимилация на сестрите и братята ни в тези български земи.
Всички сръбски режими от кралете Петър и Александър до президентите Тито и Милошевич, а и след тях, целенасочено и последователно “създаваха” от българите други “нации” - шопска, сръбско-шопска, турлашка. Сръбските власти ги разединяваха административно, задушаваха ги икономически, държаха ги на най-ниското социално-икономическо равнище в цяла Югославия, за да ги принуждават да се изселват. Те ограничаваха правото им да изучават български език и да четат български книги, насърчаваха местната диалектна езикова форма, променяха българската именна система и топонимия, внушаваха на нашите сънародници чувство на “историческа вина”, обвинявайки ги в “сътрудничество с фашизма”, а в последно време - с НАТО и т.н.
Българският църковен диоцез бе приобщен неправомерно към Сръбската патриаршия и миряните българи и до днес продължават да се обслужват от сръбски свещеници. Българските църкви и манастири са доведени до окаяно състояние, гробищата са разорани, а паметниците - разрушени.
Едничката грижа на всички сръбски и югославски правителства досега бе тоталното сърбизиране на българите в Западните Покрайнини и заграбване завинаги на тези български територии.
На българщината бяха нанесени тежки щети. Числеността на сънародниците ни там катастрофално намалява. Много от тях са принудени да се обявяват за сърби, други - за югославяни.Тези, които все още имат смелостта да се нарекат българи понасят тежки удари - от административни, икономически, полицейски и други санкции до физическа разправа.
Всичко това е реална последица и от срамния факт, че тоталитарният режим в България изобщо не се интересуваше от съдбата на сънародниците ни в Западните Покрайнини и не полагаше никакви грижи за защитата им.
След 1989 г., в условията на настъпилите демократични промени, за кратък период от време българските институции се решиха плахо да повдигнат на двустранно и международно равнище въпроса за човешките права и свободи на българското малцинство в Сърбия. Какъв беше отговорът? Югославските власти системно отклоняваха тези въпроси и продължаваха да повтарят пропагандното клише, че правата на българите “се спазват на равнището на най-високите международни стандарти”. Те се опитаха дори да обвържат проблема с правата на някакво измислено “многобройно сръбско малцинство в България”. Единствената им цел е да печелят време, за да доведат докрай асимилацията на нашите сънародници в Западните Покрайнини. Това се потвърждава и днес от шумотевицата, свързана с приемането на “нов” Закон за защита на правата и свободите на националните малцинства. Ние сме сигурни, че създаденият наскоро т.нар. Национален съвет на българското малцинство има за цел да игнорира националните организации на българите и отново да се заблуди международната общност. Жалко е, че и сега се намериха български политици и депутати, които аплодираха този фарс и в името на “братската дружба” загърбиха съдбата на нашите сънародници.
За изминалите осем десетилетия стана напълно ясно, че сръбските власти никога не са имали и нямат намерение да осигурят реално правата и свободите на българите в Западните Покрайнини. Това може да се осъществи единствено чрез промяна на статута на тези български земи.
България има сега историческия шанс да потърси радикално решение на този жизнено важен национален въпрос. Разпадането на Югославия и изчезването й като международно- правен субект, както и други международни събития подкопаха юридическите, геостратегическите и политическите основи на отхвърляната от много народи Версайска система от договори.
Изчезнаха напълно стратегическите, “миротворческите”, военно-политическите и всякакви други конюнктурни за времето си съображения на “отците” на Версай.
Днешните политици могат и трябва да се замислят за възстановяване на справедливостта и излекуване на раните причинени на народите, за гарантиране на правата и свободите на националните малцинства, останали вън от Отечествата си. Обединяването на Европа може да допринесе за това, но Обединена Европа, по думите на де Гол и Аденауер, трябва да бъде Европа на Отечествата.
Заради всичко това дългът ни като националноотговорни български граждани ни задължава да издигнем високо глас за връщане на Западните Покрайнини на Майка- България.
За отстояване на тази национална кауза трябва да се положат максимални усилия на масата на двустранните преговори, да се потърси съдействието на Международният съд в Хага, Съвета на Европа, Съда по правата на човека в Страсбург и други международни институции. В предстоящия диалог правото е на страната на България, със всички исторически, юридически и морални аргументи.
Ето защо Националният комитетът за промяна на статута на Западните Покрайнини, ръководен от чувство за национално достоинство и отговорност се обръща:
Към българските граждани с призив:
Изпълнете своя национален дълг!
Дайте своя глас в подкрепа на искането за промяна на статута на Западните Покрайнини!
Подкрепете ни с петиции, писма, подписки и други инициативи пред българските и международните институции!
Към представителите на българския политически елит с настоятелно искане:
Предприемете, на двустранно и многостранно равнище, на основата на общопризнатите норми на международното право включително тези за защита правата и свободите на националните малцинства, активни дипломатически, политически и правни действия, за постигане на промяна на статута на Западните Покрайнини!
Заемете националноотговорна позиция, за да имате доверието на българския избирател и утвърдите вярата му в правилния избор на общоевропейските ценности!
Време е драмата и отчаянието на сънародниците ни от Западните Покрайнини да станат част от дневния ред, на всички институции – Народно събрание, Президент и Правителство, на българската външна политика.
Българите в Западните Покрайнини изпълниха своя патриотичен дълг да запазят в продължение на осем десетилетия своята българска идентичност и българския си национален дух, каквото и да им струваше това.
България е длъжна да им протегне ръка да ги подкрепя и защити от чужда асимилация!
Задружните ни усилия са залог за успеха на това начинание!
Да живее България!
София, 2 юни 2003 г.
Националният комитет е създаден през март 2003г. от представители на неправителствени организации тел. 318 328, тел./факс 832 81 25, Е-mail: znanie@cablebg.net
|
Нац.комитет за промяна на статута на зап.покрайнин
