Здравей и от мен Марине.
Ако считаме че българите не са номади в смисъл че не са следвали животните си всеки ден натоварени с тенджерите, тиганите а малките деца с любимото си цукало под мишница, и там където спрат конете да са лягали да пренощуват, и пак така на следващия ден, вярно прав си.
В същото време аз не мога да си обясня как в една Якутия има диви коне (вкл. и днес), които целогодишно живеят на открито и никой не им заготвя фураж за през зимата (а там снеговете са бая яки), въпреки това тези животни оцеляват.
Тревата под снега през зимата (многогодишните видове) няма да изгние при никакви обстоятелства освен при снежна плесен но тя е много рядка за дивите видове. Виж пшеницата - защо се сее през есента, по твоите твърдения излиза че напролет реколтата редовно ще бъде компрометирана на 100% заради гниенето.
На ширината на г. Одеса и по на юг от нея, трудно ще намериш трайна снежна покривка и то само няколко сантиметри (провери в мет. справочник).
Относно терминологията дали е номадизъм, полу-номдизъм, частичен и т.н. подробности, това са семантични детайли които не променят нещата.
Сезонното мигриране на дом. животни е практика и днес във времена когато все по-малко зависим от природните условия и ресурси, защо тогава когато зависимостта е била по-голяма да не се е практикувала.
Всъщност май не те интересуваше толкова това дали са били прабългарите някакъв вид номади колкото друго, нали?