Здравейте, младежи

Въпросът не е в конюшните. В степта е нормално да няма конюшни. Въпросът е в храната.
Номадско е онова животновъдство, което се основава на непрекъснато целогодишно придвижване на стадата към използваеми пасища. Добитъкът през целия годишен цикъл на отглеждането му се храни САМО С ТОВА, КОЕТО Е ПОД КРАКАТА МУ. Този начин на организация на икономиката е възможен само в случай, че през студения сезон, под снего може да се открие годна за консумация храна. Ако снежната покривка е дебела повече от метър, а тревата под нея гние, то добитъкът не може да си намери храна. Налага се да се събира през лятото, когато тревата е в изобилие. Естествено стотици тонове сено не могат да се разкарват след добитъка из степта. По логично е добитъкът да се докара при храната. Вие виждали ли сте кюфте да ходи при депутат? Не, ама депутатите ходят при кюфтетата. Веднъж докаран, добитъкът си стои близо хранилките, като депутат край шведска маса цяла зима. Къде ще ходи. Разбира се, при голямо поголовие няма обори - животните живеят на открито и през зимата, а ако климатът е особено суров, му се правят временни заслони. Ние една зима закъсахме, и конете ни стояха цял месец на заслони от брезент, а през нощта температурите падаха до -10 градуса. Все пак не загубихме нито един кон, а сред "героите" имаше и три чистокръвни английски коня (много кекава порода). Така, докато през топлите сезони конете се отглеждат свободно из степта, се събира сено и фуражно зърно за изхранването му през зимата и то се складира под охрана на родовото зимовище. Падне ли снегът, стадата се докарват на зимовището. Провежда се общ преглед на имуществото и личния състав, младите се зачисляват на служба и се обучават. Добитъкът живее на открито, но лесно се смята колко глави, с колко сено ще изкарат до пролетта. Останалото се коли - слабите животни, къснородените малки, изобщо тези, които нямат големи шансове да изкарат зимата. И въпреки това, липсата на движение, сухата и недостатъчна храна и студът, както и зимните болести водят до това, че напролет конете са по-малко и по-слаби, а пролетната кал ги затруднява допълнително. Затова и са посъветвали така Константина V Копронима.
Описаният начин на организация на стопанството, се нарича от някои незапознати хора - номадско скотовъдство. Той не е такова. Не е точен и терминът "полуномадско" - обикалят и пасат трева, ама не на четири и на два крака и не конете, ами учените.
Може би най-точно е да се каже, скотовъдство по открит способ, със зимна фуражировка. Такова е било стопанството на всички народи в южноруските степи.
На север и на изток Казахстан и оттатък, климатът не е толкова влажен. Валежите зимата не са така обилни и не пада толкова сняг. Добитъкът си изравя под снега замръзнала трева и я яде. Мизерен живот, но какво да правиш. Лучано не се е сетил да им люсне една сладкарница насред къра. Там не се налага фуражировка и може да се организира номадско животновъдство. Разбира се то е още по-непродуктивно, но и населението на тези райони е по-рядко от това в причерноморските степи. Ще кажете защо не събират и там сено та да си оправят положението. Не става. Малко е водата и тревата е толкова рядка и жилава, че не си струва да се коси.
Та така за конете.
Вярно, че овцете са още по-голяма грижа - пасат по-дълбоко, а вървят далеч по-бавно. Зимата почти не могат да ровят под снега, макар, че в Монголия се оправят някак, но и там снегът е като стиропор.
А говеда има само там, където има и изобилие на вода. Затова същинските конници имат големи затруднения да въдят говеда. застопоряват се край гьола и нема мърдане. Чак в Америка в 19 век са решили въпроса с миграцията на говедата на големи разстояния, но там са ги прекарвали за клане, а не за отглеждане, а това вече е друга, ама много друга тема.

Бъдете живи и здрави