Още по темата има в Корабите на Димитър Павлов "Корабите", издателство Отечество, 1984 г. Някои от нещата съвпадат с Тодоров и Воденичаров - Кораби и корабни модели, но има и други.
Преразказвам накратко:

От най-стари времена българите са били народ, който е живял в съседство с морето - преди Аспарух българите са живеели около цялото Азовско море и са имали излаз по североизточните брегове на Черно - периодът на Велика България. Между нея и Дунавска България има няколко големи и пълноводни реки - Дон, Днепър, Буг, Днестър и Дунав, които българите е трябвало да преминават. Затова е трудно да се повярва, че те не са имали плавателни средства.


Някои предполагат, че българските кораби са били строени по византийски образци, но всяко чуждо съоръжение се заема с неговото име на съответния език, а при анализ на нашите понятия, свързани с морето и корабите, се вижда, че те са оригинални. Многобройни са и се срещат и в най-старите български писмени паметници. (преписах повечето в началото от Кавада). Палуба идва от луб, луба - дъска, летва. Най-интересна е чисто българската дума котва - в нашия език никога не е имало друго понятие за това съоръжение, свързано с плавателния съд от древността.
Но много векове м-у Б-я и Византия винаги е имало пряка морска връзка и много градове по Черноморието са били ромейски крепости и търговски центрове, така че влиянието е било естествено.

Йоан Екзарх:
В Шестоднева изброявайки различните занаяти в България, той говори и за "хората, които правят кораби" - това обяснява 13-те рисунки на кораби в Преслав.

И Павлов посочва, че от историческите летописи е известно, че само 25 г. след установяването на Аспарух на Балканите, Тервел е пристигнал пред стените на Цариград през 705 г. с много бойни кораби, а такива са имали и Крум и синът му Омуртаг - и походите по Дунав в Панония срещу франките. За съжаление Павлов не посочва източниците. Но не ми се вярва авторите да са се наговорили да лъжат.

Друг път - за второто царство.

Редактирано от vui4o_vanio на 27.11.03 03:20.