|
Здравейте,
Наскоро се сдобих с такава книга, издадена в Саратов, 1996 г. Дебело томче със сказания и легенди на стари и нови народи, обитаващи бреговете на Волга. Какво беше учудването ми, когато покрай сериозни, макар понякога и стари исторически статии, етнографски материали за скити, хазари, болгари, мордвинци, марийци и пр., се оказа, че има и глава “Сербские сказки”! В предговора към сръбската глава пише как: “...хотя сербы вот уже полторы тысячи лет живут на Балканах, однако до того они какое-то время жили на Нижней Волге, оставив по себе память в топонимике. Историк Егор Иванович Классен (1795—1862, немец по происхождению, русский дворянин) ... пишет о волжских сербах: «Река Серпа или Сарпа, текущая между Доном и Волгою, и река Морава, у греков Моравиос, по Птолемаю боковая река Дона, свидетельствуют, что тут действительно жили сербы и моравы». Классен заключает, что сербы — самый близкий русским народ: «Римляне называли сербов Rassiani (Рассияне; у нас и теперь «Россия» выговаривается как Рассия; разумеется, что римляне взяли название сербов с выговора, а не с письма), некоторые называют их Ruizi (Руссы), сами они зовут себя Рассане (от Раса или Рса) и Рашане; у них есть и город Раса; жупан сербский носил титул: Расский. Иллирийские сербы даже и вышли из галицкой или червоной Руси. Одноплеменность сербов с Руссами свидетельствуется и тем, что сербский язык ближе всех к древнему русскому.”
След подобни тежки доказателства за “волжкостта” на сърбите (П. Добрев ряпа да яде, друго си е Историк да си каже тежката дума, нали) следват такива силно касаещи Волга сербские сказки като “Сливи за смет” и “Който не работи не трябва да яде”... Обще - 25 страници, почти същият обем, като този, отделен на Волжка България (30 страници). Иначе, както казах, има и интересни материали – аз сканирах един очерк на П. Березин за фино-угорските народи в Средна Волга, за тяхното изтласкване при руската колонизация, както и две статии за Волжска България – една татарска за Булгар и за езика на ислямските епитафи от района на Булгар, Казан (авторите откриват употребата там на специфични изрази, особена вяра в задгробния живот и пр., дори и през ‘татарската’ епоха), както и една руска (от 1881 г.!), която се пита що за народ са били тези волжски българи, които са имали “развитую гражданственность” и “промышленные, торговые города”.
Адресът е
Друго, което ми направи впечатление, е в илюстрациите, предшестващи всяка глава, където покрай краткото описание на дадена народност, що за хора са (били), са изтипосани народни носии, битови сцени и т.н. Пред главата за 'болгари'-те има бойна сцена - трима 'ориенталски' конника, целите в доспехи, с остромуцунести шлемове тип "Star Wars", опъващи лъкове или с копия, настъпват срещу жена в нар. носия и паднал на земята мужик, издъхващ със стрела в гърдите... Такова нещо го няма никъде другаде, даже татарите са дадени с битова сцена, как распивают чайку, усядшись на скамеечках, под деревом. Гавра отвсякъде...
Поздрави,
Васил
|
"Мифы древней Волги", 1996 г.
