Малко ги е стрелял Хитлер своите генерали. И късно (1944). Трябвало е като Сталин преди войната и може би, би имал шанс да остане жив.


Интересно, но и Хитлер стига до подобни изводи в края на живота си. След като през януари 1941 г. се премества в бункера под Райхсканцеларията, вземайки със себе си Гьобелс, той дава глас на радикалните си болки. Че не е изтребил аристокрацията /широко представена в кадровата армия и висшия генералитет/; че е дошъл на власт “прекалено лесно”, без да разгърне класическа революция за да “унищожи елитите и класите”; че е подкрепил в Испания Франко, вместо комунистите ; че не е успял да оглави движение за освобождение на колониалните народи, “особено арабите” /!!/; че не е освободил работническата класа от “вкаменелостите на буржоазията” и т.н. и т.н. Над всичко обаче Хитлер съжалява за своята търпимост, недостига на възхитителна безкрупулност, каквато Сталин е демонстрирал толкова последователно и която предизвиква “безрезервно уважение” към него. Една от последните му записани бележки три дни преди да се самоубие /с куршум или отрова, не е много ясно/, от 27 април, гласи: “След това се разкайваш, че си бил толкова добродушен”.
Генералите му, или поне по-голямата част от тях, наистина оцеляват, но преди да умре, оплаквайки своето добродушие, Хитлер почти успява да завърши най-голямото отделно взето престъпление в човешката история – всесъжжението на европейските евреи. Наистина, при по-близко вглеждане, ще трябва да признаем за негови съучастници в това дело цяла тогавашна Европа, включително Британия, пък и целия цивилизован свят, включително Америка, но главната заслуга си е все пак негова.Към това следва да се прибави още дълъг списък и от други народности, унищожени с помощта на най-изобретателни зверства, така че да не го съдим много строго за пропуска с генералите. Иначе, по-общо погледнато, “безрезервното уважение” към чичо Джо Сталин е оправдано - той като че ли успява да финишира с обиколка преднина не само пред Хитлер, но и пред сатрапите на всички времена. Все пак да не избързваме и да почакаме да се пооткрехнат и китайските архиви – там има сериозни претенденти от тежките категории на политическия гангстеризъм.

Дали е щял да остане жив? Трудно е да се каже /пак едно "ако"/, но по скоро не. След като САЩ влизат във войната, тя вече не би могла да бъде спечелена от Германия и съюзниците и с военни средства – извод, до който германските и японските щабове достигат през 1942. През 1943 г. те вече знаят, че не са в състояниеда постигнат и пат. Чисто теоритично, май единствения му шанс е бил в сдобиването с ядрено оръжие преди съюзниците – нещо практически невъзможно при икономическото равнище на Германия, да не говорим за Япония. Японците дори считат, че даже икономиката на САЩ не е в състояние да реши задачата в що-годе приемлив срок. Иначе това би било идеалното оръжие за целите на Хитлер, чудесно вписващо се в мрачно-мистичната му представа за бог-гръмовержец, изпепеляващ непълноценната човешко-мравешка гмеж, овоняваща света. Имал е и носител – апелирайки към романтизма на фюрера, успяват да го убедят да даде благословия за разработка на тежка междуконтинентална ракета. Тя обаче не отива по-далече от фаза проект, защото мнението на всички специалисти е, че ще бъде отчайващо неточна – неотразима критика, докато зарядът си остава конвенционален. Пък и строго погледнато, концепцията на блицкрига от началния период всъщност изключва построяването на подобно оръжие.
След като военното поражение е неминуемо, остава политическата маневра. Изглежда, че Хитлер е получил нещо като шанс в тази посока. Защото, за известно време поне, Сталин е бил готов да се върне към Нацистко-съветския пакт. Той предлага на Хитлер да преговарят през декември 1942 г. и отново през лятото на 1943. През есента на същата година, воден от опасението, че дългосрочната англо-американска стратегия предвижда нацистко –съветска война на изтощение, Сталин изпраща бившия посланик в Берлин и настоящ зам. министър на външните работи Владимир Деказонов в Стокхолм с предложения, включващи връщане към границите от 1914 г. и икономически договор. Май Сталин се е опитвал да се изтегли от войната и да влезе отново по-късно – нещо като вариант на доктрината му от 1925 г. Обаче през ноември 1942 г., на годишнината от своя пуч, Хитлер казва: “От нас няма да има повече никакви мирни предложения” и се придържа към това решение, изпълнявайки заплашителното си предсказание, многократно повтаряно от него през 20-те и 30-те години, че изборът на Германия е само между световно господство и пълно национално унищожение. Това, естествено, спестява вредните вътрешни спорове между съюзниците, но и прави невъзможно не само политическото, но и физическото оцеляване на Адолф Хитлер.