Единственият стратегически шанс на Япония е бил да спечели нещастно загубеното от нея сражение при Мидуей. Това почти със сигурност би довело до падането на Австралия и Нова Зеландия. При това положение сухопътната японска армия би могла да настъпи в Азия и да разбие некадърната през 1942 г. британска армия и да превземе Индия и Иран, а флотът да разбие англичаните в Индийския океан. Сражението при Тринкомали показва, че не би било проблем. Това дава възможност за удар в гръб към английските войски в Близкия изток и съединяване с Ромел, а това пък би довело до завладяване на цяла Африка. Силите на оста вероятно биха срещнали съпротива само в ЮАС.
Черпейки от ресурсите на Азия и Африка технологически превъзхождащата, но суровинно ощетена Германия би имала шанс.

Разбира се това е само едно " а какво ли би станало, ако..." , но показва как капитанът водещ ескадрилата пикировачи при Мидуей, който упорито е търсел японската ескадра е повлиял решително върху цялата огромна война.