Сръбският крал бяга от българите пеш в Албания
На 1 октомври 1915 г., веднага след като в България е обявена войната, 600-хилядна българска армия настъпи срещу надвишаващата я с 15000 хиляди души сръбско-англо-френска-италианска армии, дислоцирани в Македония и Източна Сърбия. След като не позволиха на сръбската армия (500000 бойци) да се съедини с настъпващия по течението на Вардар англо-френски корпус (около 100000 души) и я изтласкаха от Поморавието, българите достигнаха до Косово поле. Там се бе събрала цялата оцеляла армия (400000 бойци) и тук по стара сръбска традиция сръбското командване реши да даде решителното сражение.
Сърбите планираха да пробият българския фронт в Северна Македония (току-що заета от българските войски) и да се свържат с настъпващите англо-френски войски, достигнали до Велес, т.е. само на 69-70 км от сърбите. Настъплението им започва в пет посоки.

Първият удар е нанесен по пътя Танушевци - Скопие, втория по линията Прищина - Гниляне - Домуровци, третия по Жеговица - Гниляне - Домуровци, четвъртият Гниляне - Качаник - Тетово и петият Врана - Прешево - Буяновац - Куманово.

По местата с тези имена, край които за съжаление в последните години отново обилно се лее кръв, между 10 ноември и 4 декември пламват яростни боеве на сърбите с части на Първа и Втора българска армия. Сраженията са денонощни с крайно напрежение на силите и непримиримост от двете страни. В тези дни няма пленници. Българите устояват по всички направления. Единствено Моравската дивизия настъпва на 5-6 км, но е обкръжена и напълно унищожена.

На 15-ия ден от боевете двете български армии преминават в настъпление и навлизат дълбоко в Косово в направление на Прищина. Край Призмен пламва най-страшният бой. Ето как описва сражението американският военен кореспондент Луи Едгард:
"В битката при Призмен взеха участие 100000 сърби със сто оръдия. Половината от тази войска легна на полето или бе пленена от българите. Когато сърбите изгърмяха снарядите си, хвърлиха оръдията в реките и се разбягаха. Цялото Косово поле да Призмен бе осеяно с човешки и животински трупове, ракли, коли, автомобили. Сръбския генерален щаб загуби всяко влияние над войниците си като организирана сила. Роти, дружини, полкове, дивизии и корпуси се пръснаха в страшна бъркотия. Настъпи най-страшното в една война".

Това е краят. На 24 ноември българската армия превзема Прищина. Тук се предават 20000 сръбски войници и офицери. Заловени са стотици оръдия и картечници, 150 автомобила и... каляската на сръбския крал, който със стотина хиляди войници тръгва пеш през албанските планини към крайбрежието на Албания. Българите са не по-малко изтощени и не ги преследват. Още повече, че в тила им, в горите на Косово остават цели сръбски полкове.

В следващите дни, впрочем, тези сръбски части излизат от горите, примрели от глад, струпват оръжието на купчини и сами се подреждат в колони, очаквайки българският патрул да ги плени. Поради множеството пленници, които българското командване не може да храни, накрая българските офицери ги пръскат с викове "По кукю, по кукю!" (Хайде по къщите си!).
Равносметката в Косово е 120000 убити и 170000 пленени сръбски войници и офицери. До Адриатика достигат 110000 хиляди без тежко въоръжение. За да бъдат спасени от плен (смятало се е, че българите ще подновят настъплението), ги прехвърлят на италиански параходи на остров Корфу.