През 1916 г. български войски влизат в Букурещ
На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния, а на 5-6 септември 60-хилядна румънска армия вече е унищожена в крепостта Тутракан. След няколко дни пада и Силистра. Други български части превземат Добрич. Над румънската армия в Добруджа надвисва катастрофа.

Вярна на съюзническия си дълг русия праща цяла армия в подкрепа на Румъния. Тя се състои от 61-а и 115-а пехотна дивизия, Трета конна руска дивизия, пехотна дивизия от сърби и хървати, живеещи в Русия, артилерийски корпус Само тези сили бяха равни по численост на действащата в Добруджа Трета българска армия в състав I, IV, VI и Конна дивизия.
Наистина, в помощ на българите бяха 25-а турска дивизия (слабо обучени сирийски араби) и една германска бригада от 4 дружини. Но до русите се биха пет румънски дивизии и една конна бригада, артилерийски полкове и картечни роти. Руско-румънските сили имаха 70 дружини (срещу 43 български и 19 съюзнически). Флангът на тези сили бе осигуряван от огромния руски черноморски флот: съставен от няколко нови броненосци, стотици миноносци, подводници, катери. Артилерията им покриваше едва ли не половин Добруджа. Срещу тях имахме 6 миноносци от типа на "Дръзки".

Българското командване се страхуваше, че войниците няма да се бият срещу освободителите си от 1877-1878 г. Опасенията се оказаха неоснователни. Различно бе само отношението към пленниците. И офицери, и войници дълго не предаваха заловените в пленнически лагери, канеха равните по чин в землянките, където ги хранеха и пояха и тъжно разсъждаваха върху криволиците на съдбата, изправила ги един срещу друг.

След пограничните сражения яростни боеве пламнаха на 5 септември край Добрич. Руската 61-а дивизия атакува българските позиции край града, подпомогната от 6 руски ескадрона. Руските ескадрони бяха избити до последния човек от атакуваните български батареи. С ужасяващи загуби бе отблъсната и руската пехота.

В следващите дни пламнаха боеве по цялата линия в Добруджа - от Дунав до Черно море. Към Добрич русите насочиха още две дивизии. Българското командване можа да противопостави само нестроеви войници (готвачи, санитари) и добрички граждани - доброволци, въоръжени с пушки на убитите в предишните дни. Тази шарена войска атакува с "ура" на нож руските вериги. Русите дочакаха храбро удара, но бяха сметени и след кратък бой побягнаха назад, кой знае защо също с "ура". Поради това собствените им картечни роти в тила ги сметна за настъпващи българи...

На 7 септември в боя влезе и сърбохърватската дивизия, която се оказа според ген. Христов, летописец на събитията, най-коварния противник на Добруджанския фронт. Тя едва не проби българските позиции. Наложи се конната дивизия на ген. Колев (бесарабски българин) да я удари във фланг и тил.

Сърбохърватската дивизия изчезна почти изцяло под сабите на български конници, в които сякаш си събуди духа на Аспаруховите бойци, препускали си точно по тези места преди 12 века. Впрочем големият герой в тези дни бе именно Конната дивизия на ген. Колев. Тя запушваше дупки в тила, разкъсваше вражи позиции, нападаше във фланг, или изненадващо налиташе на походни колони в дълбокия тил. След години немският генерал Гудериан ще каже: "Учил съм се на танкова война от действията на ген. Колев с конницата му в Добруджа".
След провала край Добрич руско-румънските войски се оттеглиха в Северна Добруджа на готовата Кубадинска дивизия - на няколко километра от линията Кюстенджа-Черна вода.
Вече беше свободна Южна Добруджа, която румънците ни бяха отнели през 1913 г. Но през пристанището на Кюстенджа руската армия стоварва попълнения, - артилерия, казашка конница. На свой ред румънците насочват цяла нова армия - Трета, като българската.
След безуспешна атака на Кубадинската позиция (17-19 септември) Трета българска армия минава временно в отбрана. Трикратното превъзходство на противника не безпокои българите. Но руското командване настъпва на 1 октомври към височините край с. Енгес и Казичи, и българските позиции при Бетаул и Софулар.

Цял ден бойците на 3-а армия, неколкократно по-малко от руснаците, отбиват атаките. Надвечер в конраатаката тръгва дивизията на ген. Колев. Мрачната слава на българската конница смразява русите и те побягват.

Пак тогава Трета румънска армия минава Дунав при Рахово в тила на Трета българска. Двете стоварени румънски дивизии имат срещу себе си две български гранични роти, които се бият цял ден и отстъпват едва надвечер. През нощта обаче граничните внезапно нападат румънците, които не знаят колко малко са нашите, побягват и губят заетите позиции. Сред румънците настъпва пълно безредие. Мостът им е скъсан от мина и в паниката генералният щаб си връща войските в Румъния. Българските граничари два дни не могат да се опомнят от победата си.

На 19 октомври Трета българска армия започва атаката на Кубадинските позиции и ги пробива на 21 октомври. Единствено русите оказват съпротива. Особено страшна е битката на Кубадин, в която 4-а пехотна дивизия се бие "на нож" с русите цели 6 часа. Руската дивизия е унищожена, пленено е бойното й знаме. По-късно са пленени и знамената на другите две дивизии. Трите флага и днес са във Военноисторическия музей на България.

Преследването на разбитите части поради дъждовете е тежко. И разбити, руси и румънци още са повече и ариергардите им се сражават до край. В края на октомври русите дори пробват контранастъпление.

Руските атаки бяха отбити с огромни загуби. Българските войски останаха по-малко, тъй като Първа шопска дивизия вече бе минала Дунав и настъпваше към Букурещ. При р. Адрисен шопите смазаха две румънски дивизии и след няколко дни влязоха в Букурещ, където почиваха малко в луксозните квартали на "Малкия Париж". И днес в къщи край София могат да се видят "сувенири" от румънската средна класа. До 5 януари 1917 г. изцяло бе изчистена и Северна Добруджа.

Оцелелите руски части се предадоха на Трета българска армия. Българо-руския фронт се установи на р. Серет в Молдова. Но в Русия, вследствие на пораженията, изгубиха февруарската революция и активните бойни действия са прекратени.