Вярно е, че през 1377 г. България е васална спрямо османците, но да се твърди, че Иван Шишман не е цар в това положение е все едно да се твърди, че Михаил II Асен, Ивайло, Георги I Тертер и Смилец не са царе, защото по тяхно време сме признавали върховенството на татарите.
Все пак в 1 си прав: ако се окаже, че няколко от намерените в последното десетилетие документи произхождат действително от Иван Шишман, би могло да се каже, че той самият не се титулува "цар". В тези документи (писма) лице, което се подписва с титлата "Господин Търновски" пише на боляри, да му изпратят войници край Дунава. Ако писмата са на Иван Шишман то те се отнасят за времето от 1393 до 1395 г., когато столицата Търново е вече в османски ръце и би могло с поемането на още по-тежък васалитет за да не се дразнят османците да е използвал това титуловане. Точно както в началото на 15 в. за сина му Фружин ще се говори като за "Господарят на Загора".
За опит за настъпление към и превземане на Шумен от Шишман и влашкия воевода Мирчо историческите извори не сочат нищо. В някои извори, отнасящи се до предполагаемото въстание на Константин и Фружин се споманава, че докато важни действия се разиграват в Темско, влашкият войвода Мирчо навлиза в североизточна България. На това основание някои историци предполагаха, че с него е бил и Константин. Но сведения за нещо повече няма, а и документите се отнасят за период след смъртта на Иван Шишман. Впрочем известно е, че през 1386 г. Шишман не участва с войска в турските набези в Мала Азия, защото води битка и побеждава влашкия войвода Дан I. Едва ли отношенията ни при неговото царуване с власите са били цветущи.

Редактирано от Koмap на 18.09.03 13:30.