|
И ние сме били империя
Написано от kalenderov на Saturday, August 09 @ 01:22:50 EEST
Страна: България
Интервю с доц. Пламен Павлов, преподавател по средновековна българска, византийска и балканска история във Великотърновския Университет “Св. Св. Кирил и Методий”.
===КОЙ Е ТОЙ===
Доц. Пламен Павлов (12 юли 1958 г.) е преподавател по средновековна българска, византийска и балканска история във Великотърновския Университет “Св. Св. Кирил и Методий”. Гост лектор и в други университети (Пловдив, Шумен, Варна). Автор или съавтор на около 150 студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика, поезия. От 1998 до март 2002 г. е председател на Агенцията за българите в чужбина. Някои съчинения: “Кратка история на българския народ” (1993, 1999), “Кой кой е в средновековна България” (1994,1999), “Българите и османското завоевание” (1995), “Призвани да просияят” (1999), “Залезът на Първото българско царство” (1999), “Светът след Иисус” (1999), “Български енциклопедичен речник” (1999, 2001), “Бунтари и авантюристи в средновековна България” (2000),“В мрака на предчувствията” (2001), “История на България” (Букурещ, 2002 на румънски език), “Българи, италианци, Ватикана” (2002, на бълг. и итал. ез.), “Съвременна българска енциклопедия” (2003), “Българи и араби” (2003, на бълг. и арабски ез.) и др. Пламен Павлов член на Управителния съвет на ВМРО. Председател на неправителственото сдружение «Световната България», създадено в София през 2002 г. Можете да се свържете с него по електронната му поща на адрес - pl_pavlov@abv.bg
1. Интелигентните гърци знаят, че са назад от нас
- Господин Павлов, гърците се имат за наследници на една империя, а на нас гледат като на варвари. Доколко имат право на това?
- Гърците наистина се чувстват наследници на империя, дори бих казал на повече от една империя - в съвременната гръцка представа за миналото на първо място е древна Елада. Естествено, гръцките полиси не са "империя" в класическия смисъл на думата, но т.нар. таласократия (морското господство в Черно и част от Средиземно море) и древногръцката колонизация имат своите "имперски" белези. "Светът" на древните елини, както е известно, е обединен със сила от Александър Македонски, чиято империя днешните гърци смятат за своя. Че не е тяхна, не е, но не е и на нашите сънародници, "македонците". Това е голяма тема. Разбира се, гръцката "мегали идея" през ХVІІІ-ХІХ в. се опира най-вече на хилядолетната Византия. Знаем обаче, че в гръцкото общество през ХІХ в. се стига до противопоставяне на "елинско" и "ромейско". Нещо повече, под влияние на идеите на френското Просвещение част от интелигенцията дори се срамува от византийското минало... Така или иначе, постепенно двете линии се сливат, като раждат още по-разюздан, нездрав, примитивен шовинизъм. Дали и доколко обаче Византия е гръцка? Днес дори и гръцките византолози не отричат универсалисткия характер на империята, особено в ранновизантийския и донякъде в средновизантийския период. През ІV-VІІ в. гърците са един от многото народи на Византия, а императорите й много рядко са от гръцко потекло. Константин Велики и Маврикий са римляни, Ираклий вероятно е арменец, Анастасий е илир, Юстиниан Велики и още неколцина василевси (Маркиан, Лъв І, Юстин І, Юстин ІІ, Тиберий Константин, Фока) са романизирани траки, като по този начин принадлежат и на нашата "предбългарска" история. По тази причина Юстиниан Велики векове наред е смятан за славянин, дори директно за българин, той и досега е в календара на българските светци.
- А какъв е например злополучният Никифор І Геник, от чийто череп нашия Крум заповядал да направят сребърна ритуална чаша?
- Малцина знаят, че той е от арабски произход, потомък на предислямските Хасаниди, които търсят спасение в земите на империята в края на VІІ в. Нека споменем и великата Македонска династия, създадена от Василий І, който е чистокръвен арменец. Такива са също Никифор Фока, Йоан Цимисхи... Едва за Комнините, Ангелите и Палеолозите може да се каже, че са с гръцка кръв, но самосъзнанието им, както и на техните поданици, е "ромейско". Разбира се, в никакъв случай не бих си позволил да отричам и омаловажавам елинистическото наследство на Византия, гигантската роля на гръцкия език, литература, философия, богословие, изкуство... Византийското минало е "собствено" за гърците, но не само за тях. Византия е преди всичко цивилизация, в която съществено място имаме и ние, българите. Нещо повече, по отношение на православния свят (Киевска Русия, Сърбия, Влахия, Молдова и т.н.) "българското културно излъчване", както го нарича Тойнби, е най-съществената проекция на тази цивилизация. Впрочем модерните гръцки византолози имат обективен поглед върху всичко, за което стана дума дотук. За съжаление, не така стоят нещата, когато с Византия се занимава субкултурата, шовинистично мислещите хора, някои журналисти и т.н. Особено пък когато темата "Византия" попадне в устата на комплексари и гръцки аналози на Бай Ганю. Интелигентните хора в Гърция не гледат на нас като на "варвари", напротив - виждал съм нещо като благородна завист, когато става дума за модерна култура, най-вече за нашите оперни певци и симфонични оркестри. Обаче аз говоря наистина за интелигентните хора, въобще за свестните хора. Не за някой, който гледа високомерно на българи, които са принудени да търсят препитание в Гърция. Но, доколкото имам представа, нерядко нашите хора не остават длъжни на разни съмнителни "цивилизатори"...
- Кой от двата народа е по-цивилизован, по-културен, ако мога така да се изразя?
- Трудно е да се дават оценки на цели народи, но поне от средата на ХІХ в. насам по-напред сме ние, българите. И това не е моя субективна преценка като българин, а мнение на стотици чужди пътешественици, дипломати, учени, журналисти. Не че Гърция няма своите големи имена - напротив, гърците в ново време дадоха на световната култура личности като Мария Калас, Кавафис, Сеферис, Елитис, Ангелопулос, ако искате дори и Вангелис, що се отнася до модерната музика. Обаче, когато погледнем общото равнище, ние, въпреки по-дългото и по-тежко робство, въпреки националните катастрофи през ХХ в., въпреки комунизма, стоим по-добре. И това се признава поне досякъде и от гърци, които са живели в България, били са студенти у нас, имат български приятели или пък просто са обективни хора. Факт е, че в някакъв смисъл ние не сме толкова балкански народ в Европа, колкото европейски народ на Балканите. Ние като че ли по-лесно се освобождаваме от предрасъдъците, от балканските нагласи и комплекси, макар също да не сме идеални.
2. Калоян се е подписвал като "император"
- Вярно ли е, че някога България е била най-голямата държава в света?
- Какво значи най-голяма държава, особено пък в света? Разбира се, че не. Нито пък гърците са имали най-голямата държава в света. Но да не преговаряме българската, гръцката, нито световната история. За мен същественото е, че нашите прадеди от Средните векове, а даже и от ХІХ в., в никакъв случай не биха приели днешната обичайна фраза за "малката България", за "земя като човешка длан"... Българското етнокултурно пространство векове наред се простира между Дунавската делта, Карпатите, Беломорието, планините на днешна Албания. Днешната сръбска столица Белград от началото на ІХ в. до 1329 г. почти неизменно е български град, наричан от западните хронисти с латинското "Алба Булгарика", Ниш е български фактически до 1878 г., както и Северна Добруджа, които Великите сили подариха съответно на Сърбия и Румъния. Да не говорим за времената на Крум, Омуртаг, Симеон Велики, Иван Асен ІІ или пък за старата "Велика България" на Кубрат. Всъщност в някаква степен България като духовно пространство е достатъчно голяма и днес, ако погледнем къде имаме традиционни български общности.
- Били ли сме и ние империя?
- Определено сме били, нека припомня само негласния спор между цар Калоян и папа Инокентий ІІІ - папата нарича Калоян "крал", той обаче се подписва неизменно като "император"! "Имперско мислене" имат още нашите древни владетели, например Кубрат. Какво да кажем за Крум, победителят на две империи - Византийската и Аварския каганат, "степната империя" в Централна Европа (днешна Унгария, отчасти Австрия, Словакия, Чехия и т.н.)? А за замислите на цар Симеон Велики, който се опира на "постигнатото от прадеди и отци", на т.нар. "право на завоевание", на универсалната идея за Христовото царство, а поне отчасти навярно и на потеклото на "нашия" Юстиниан. Трябва още веднъж да се подчертае, че българската титла "цар" не е "крал", а съответствие на гръцката "василевс" и римската "император". В нашите средновековни апокрифи има три царства "на земята - Гръцкото (Византия), Алеманското (Германската "Свещена Римска империя") и Българското..." И това, което днес ни изглежда фантастично и дори съмнително, фактически отразява политическите реалности в Европа през ІХ-Х в.
- Според вас, откъде идват българите?
- Много са теориите да произхода на древните българи (прабългарите), но напоследък все повече се налага тезата, че основата е индоевропейска, свързана с древните ираноезични народи от Централна Азия и Кавказ. Почти всички имена на нашите ханове (по-правилно е "канове", защото те самите пишат титлата си така!) са с иранска, т.е. с индоевропейска езикова природа: Кубрат, Аспарух, Тервел, Кардам, Крум, Маламир, Персиан (буквално "персиец"), дори и Омуртаг не е тюркско. Вече може да се спори дали нашите предци идват точно от планината Имеон (Памир), от древната Балхара (днес в Северен Афганистан) или етногенезисът им е в нейде в района на Кавказ. Антропологическите данни обаче са красноречиви, същото важи и за наблюденията на археолозите. Споровете ще продължат още дълго, но представата за българите като "тюрки", "татари", "туранци", така удобна например за фалшификаторите от Скопие, определено е остаряла и невярна. Във всеки случай българите притежават още през ІІ-ІІІ в. държавна традиция, а през VІІ в. тя е толкова силна, че след разпадането на Кубратова България се раждат няколко нови "Българии". От гигантските "империи" на хуни, авари, хазари, печенези, кумани и т.н. няма и помен, но България я има и днес.
- Каква е вашата теория за произхода на арийската раса и доколко ние принадлежим към нея?
- Ние сме индоевропейци, нещо повече: нашите земи може би са част от прародината на индоевропейския пра- или мега-етнос. Траки, славяни и прабългари са индоевропейци и това несъмнено улеснява етногенезиса на средновековните, т.е. на съвременните българи.
3. Не съм страхлив, но се страхувам за бъдещето
- Всички световни империи в един момент са загивали. Какво според вас е бъдещето на настоящата световна империя - САЩ?
- Щатите се самовъзприемат като умален модел на света, но това е вярно само отчасти. И може да се превърне в опасна заблуда. Водещата роля на тази могъща държава според мен ще продължи още дълго. Това обаче е все пак в зависимост от процеса на собственото й адаптиране към останалия свят. Опитите на всички империи да приспособяват света към себе си не водят до нищо добро, включително за самите тях.
- Как виждате България след 15 години?
- Изкушавам се да мисля, че не съм страхлив по природа. В случая обаче наистина се страхувам. И то не в някакъв директен политически или икономически план, а в демографски. Ние се топим, такава е жестоката истина... България намалява ежегодно с 50-60 хиляди души, т.е. с един град горе-долу като Велико Търново! Не говоря за емиграцията, която е не по-малко сложен проблем, а за отрицателния прираст. Не съм ксенофоб, нито расист, пази Боже! Но нима например Бжежински е расист? Не е, но той открито се притеснява от бъдещия баланс между англо-саксонски, испано и афро-американци в Щатите. Става дума не толкова за кръв, нации, раси, колкото за манталитет, за трайно формирани нагласи към труд, етика, образование, култура. И преди всичко за динамиката на промяната, когато става дума за ромите например. Какво прави нашата държава? Не бих казал, че е нищо - на практика е по-лошо дори и от нищо! Достатъчно е да посочим случая с пловдивското Столипиново или с ордите от просяци, от дишащи лепило циганчета, пък и не само циганчета, по софийските улици и заведения. И не само в София, гледката вече е обичайна за големите градове, гари, автогари, всякакви обществени места. И дори вече не ни впечатлява! Това е страшно, такива гледки никога не са били типични за България, а ние вече свикнахме! Но кой се интересува от това, може би безпринципните политици, държавни служители, партии, всякакви тарикати и лапачи... А какво да кажем за т.нар. програми за заетост на министър Шулева, чийто ефект според мен е по-скоро обратен. Вместо да се подкрепя бизнеса, който да създава съответните работни места и т.н., на практика се раздават пари "на калпак" срещу метене, подпиране на лопати, шляене, спане на сянка в градинките през горещите летни дни. И това е гордостта на социалната политика на днешния режим... Надеждата ми е, че няма да чакаме 15 години да дойде националноотговорно правителство, което да постави демографския проблем на преден план, да намери икономическите лостове за укрепването на семейните бюджети, да даде "зелена улица" на искащи да се завърнат в прародината на дедите си бесарабски българи и т.н. И най-вече да ограничи примитивното по тип "изтичане на хора", което върви с бясна скорост от десетина години насам. Да направи всичко това, разбира се, с умна и отговорна политика, с повишаване на жизнения стандарт на хората в България. Е, мисля че утопизмът ми може да дойде в повече на читателите, нека спра дотук.
- А цивилизацията?
- Провокирате моя вроден агностицизъм, ако ми позволите такава претенциозна и глупава шега. Не мисля, че ще е много по-различна от днешната. И надали за 15 години ще съумее да се освободи поне донякъде от днешната комерсиализация. Но да се надяваме все пак.
- Кажете нещо за своето предаване по телевизия "Скат".
- Предаването "Час по България" беше водено преди две години от колегата Божидар Димитров, който по-късно направи сходното "Памет българска" в телевизия "Ден", отскоро в "Канал 1" на БНТ. Самият аз съм бил гост на Божидар няколко пъти. Оказа се обаче, че зрителите на "Скат" си искат "своето" предаване. Затова и Валери Симеонов, собственикът на "Скат", ме покани да възобновим "Час по България". Мисля че е рано за по-сериозни коментари, най-малкото пък от моя страна, тъй като съм бил в ефира като водещ едва три пъти. Радващото е, че интересът е неочаквано силен, поне за мен. Явно потребността от програми за история и култура е твърде силна, слава Богу!
4. Такива сме, защото сме противоречиви
- Как бихте отговорили най-кратко на въпроса "Защо сме такива?", в смисъл - ние, българите?
- Преди десет години излезе обемистата антология "Защо сме такива". Издаде я издателство "Просвета", като в книгата са поместени интересни текстове на наши учени, изследователи и познавачи на народопсихологията ни. Може би още от времето на Паисий си задаваме този въпрос и надали скоро ще престанем. Не бях кратък, пък май и не отговорих... Такива сме, защото сме изтъкани от противоречия. Да не говорим за петте века, нито за изчезването на водещи социални сили като аристокрацията (болярството) и собствения висш църковен клир. За мен по-важно е вековното прекъсване на градската традиция и култура, защото през Средните векове се е казвало, че именно "градският въздух прави човека свободен". Нашата нова градска традиция е едва от средата на ХІХ в., при това селото решително доминира над града до 60-те години на ХХ в. Урбанизацията, извършена от комунистическия режим, беше принудителна, лишена от естествена стопанска и социална логика. Тя имаше и някои дълготрайни обратни ефекти, които се чувстват и днес. Впрочем, отварянето към света, дори гастарбайтерските неволи променят нацията. Струва ми се, че като цяло я променят в положителна насока, макар това да изглежда може би невероятно на пръв поглед.
- Какъв е смисълът на живота според вас?
- Не съм съм особено религиозен, по-скоро съм религиозен в по-особен смисъл. Вярно е, че се занимавам с история и култура, но на Вашия въпрос би отговорил без притеснение например някой философ, богослов, религиозен човек. Или пък някоя заклет атеист. Моята нагласа към такива въпроси, нека не звучи нескромно, не е философска, а поетична. Може би мъглява, наивна и анахронична, но все пак поетична. Преди повече от десетина години написах следното стихотворение. Може би то дава някакъв отговор.
* * *
Рибата - стаеното вълшебство,
дреме в първобитния подмол,
митове, игри на интелекта -
нещо като глупав зъбобол...
Рибата - самото сътворение,
Космосът - играчка и съдба,
вечното човешко настървение -
отказ и от глътка свобода.
Рибата, човекът, битието,
космосът - абсурден и безок,
и абсурдът като гонг в небето,
и небе като око на Бог.
Рибата... Животът - риба няма,
крие се, мълчи невинен, гол...
Смисълът - оптическа измама,
малка риба в речния подмол.
|
РИБАТА