Жертвен лов...
По принцип в ловните култури няма подобно нещо - отношението към животните е много по-различно. Всички ловни ритуали са насочени в крайна сметка към поддържане и реинкарнация на живота.

Сега за варните.
Ако следваме класическата постановка на Дюмезил (с която аз към отчасти съгласен, но със съществени корекции), индо-европейците са имали три касти - жреци, воини и производители. Един късен образец, като напр. "Песента за Риг" от "Старата Еда" (с всички възможни уговорки - късния запис, личното отношение на Снори и пр.) ни дава следната картина: трел, карл, ерл - роб, стопанин, знатен.

Лично на мен ми се струва, че древното индо-европейско общество е имало два слоя - свободни и несвободни, с евентуално отделена жреческа прослойка. Повечето автори се съгласяват с идеята, че каквато и "кастова" структура да е имало това общество, тя не е била обусловена по раждение, а човек е ставал земеделец, воин или жрец според наклонностите си. Естествено, всички са били воини - но може би доста рано се е отделил слой професионални воини, които по време на война са били ядрото, а в мирно време са тормозели съседите.
Можем само да гадаем, дали това е станало по пътя на развитие на мъжките съюзи или по друг начин. Впрочем, мъжките съюзи (мечешки, вълче или кучешки ориентирани) са известни практически при всички индо-европейци.
Лично аз смятам, че т.нар. шудри са се появили по-късно.

Що се отнася до жертвата на кон, то тя в една или друга форма е била позната и на германци, и на келти, ина балто-славяни. Археологическите данни сочат за жертва на кон в много ранна епоха, 4-4,5 хил. пр. не.е., в земите на север от Черно Море (евентуалната индо-европейдска прародина), очевидно преди разпадането на индо-европ. единство.
Тук може да се изприказват много неща за соларната символика на жертвоприношението на кон, за връзка с военните култове (връзката с бога-гръмовержец като покровител) и т.н. и т.н., но едва ли е нужно.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!