Ами ако вземем две държави със сходно икономическо ниво,възможните пътища са доста:

-едната страна да събира повече данъци,а другата по-малко-например Германия и САЩ;

-едната да влага парите в милитаризация,а другата в социална политика-пак същите примери могат да се дадат;

-едната да има нефт и суровини,а другата да внася всичко-например пак същите или да речем две деспотични държави като Саудитска Арабия и Сирия;

-едната да има традиция и история,а другата да е нова-примери колкото си искате;

но извода е , че не могат да са толкова опростенчески моделите за развитие и т.н. на държавите.Всяка държава е като едно уравнение с доста неизвестни,като броя на неизвестните е променлив-т.е. процесите са само прогнозируеми,но не и решими.А често и прогнозите са погрешни.Както бе с утопиите на 20 век.Както вероятно ще бъде и с утопиите на 21 век.Защото на този свят има ресурси за висок стандарт само за част от населението-15-20%.А това просто не се връзва с принципите на човешките права,на демокрацията...

То, Времето,лети,не спира,.....и нещо в нас си чезне и отмира....