|
..."Ценната услуга която киевският княз оказал на Василий ІІ била възнаградена чрез един необичаен за византийската традиция факт.Сестрата на императора Ана била дадена за съпруга на Владимир при условие,че той и народът му ще приемат християнското кръщение.До този момент нито една "порфиродна"византийска принцеса не била давана за съпруга на чужд владетел.Мария,която станала съпруга на българския цар Петър,и Теофано-на германския император Отон І,не били преки потомци на царсвената династия на Македонците.това нечувано "благоволение" смутило императора за известно време и го разколебало.В последна сметка принцеса Ана заминала за Киев ,а в 989 г.започнало покръстването на русите"
..."Като награда за спасителната акция киевският княз получава за съпруга родената с императорска кръв Анна,сестра на императора,при условието,че той ще покръсти себе си и своя народ.Това бил огромен компромис-никога до този момент ЛЕГИТИМНА византийска принцеса не е омъжвана в чужбина.Българският цар Петър трябвало да се задоволи с една Лакапина.Отон ІІ- роднина на узурпатора Цимисхи И ЕДВА ВЛАДЕТЕЛЯ НА МЛАДОТО РУСКО ЦАРСТВО получава изключителната чест да се сроди с ЛЕГИТИМНИЯ императорски двор.Подобна връзка противоречала ДОТОЛКОВА СИЛНО на византийските традиции и така наранявала византийското самочувствие,че в Константинопол се опитват да се отметнат от даденото в критичен момент обещание,веднага след като опасноста отминава.За да принуди Константинопол да предаде принцесата на Владимир му се налага да навлезе с войски във византийските владения в Крим и да окупира Херсон/лятото на 989 г/ "
Това са пасажи от две различни книги от различни автори,книги с различно предназначение и написани и отпечатани в различно време.
За това пък, е не само очевидно,но дори очевадно ,че двата пасажа си приличат като сиамски близнаци.Приликата стига до там,че дори има изречения които са възпроезвидени едва ли не дословно с лека промяна на словореда и стилистиката.Приликата стига до там ,че извода е само един-авторът на единия пасаж,както се казва яката е преписвал от другия.
Преписвал е така,че казано на кандидат студентски жаргон с "пищова" си е разстрелял от упор квесторите.
Всъщност ЕДИНСТВЕНАТА значителна и заслужаваща внимание разлика е тази,че в единия откъс се споменава за немския император Отон І във втория за неговия отрок-император Отон ІІ.
Явно тук има грешка в преписването.
Но вие вече ще сте сгрешили и ако сте си помислили,че става дума за неуспешно кандидат студентско усилие преминало незабелязано покрай квесторските очи ,но пък е забелязано от екзаминаторите и надлежно оценено с най-подходящата за случая оценка поради това,че идеята за приемните изпити не е не дори показването на умение да се зазубря материала, а да се установи,че човек може да мисли със собствената си глава.
Вече ще сте сгрешили ако сте си помислили че посоката на преписване е от първия към втория пасаж.Посоката е обратна !
Защото първия пасаж е от "История на византийската държава"написана пред 1940 г.от руско-сръбския византинист Георгий Острогорски/+1976/ и цитирам пасажа по българското издание на Историята от 1998 г.стр 398.
Вторият-можете да прочетете на стр.113 от преиздадения през 1991 г. учебник "История на средните векове"с автори доцентите Георги Бакалов и Петър Ангелов,рецензирана от академик Димитър Ангелов и предназначен за елитни училища от средната степен на образователната ни система,на първо място НГДЕК и дори за ""помагало на изучващите втора специалност история в българските висши учебни заведения"
Сиреч вторият откъс е от един от 11-те учебника написани от проф.д-р Г.Бакалов което като факт се узнава от кратката библиографска справка към собственоръчно написаната публикация на същия представяща на изумената вселена грандиозната теза за "библейския"произход на българите.
И явно в този,неизвестен за мен по ред на написване,учебник при преписването на пасажа е допусната "леката"подмяна на Отон І с Отон ІІ.
Но колко му е и може ли без хич,както пише Чудомир в един от неговите фейлетони.
И не тази "лека"грешка е повода да насоча вниманието към този смущаващ ученическо/кандидат студентски начин на писане на претенциозни учебници от двама академични учени ,за единият от които-днешният професор и исторически доктор Георги Бакалов съм сигурен, ЧЕ Е ВИЗАНТИНИСТ.
Защото това преписване ни среща най-напред с един много по-сериозен и трипластово представен проблем:-
-на първо равнище то ни среща с свенливо премълчаваната истина,че в съвременната византинистика и изобщо в съвремената акедемична наука, е не изключение, А ПРАВИЛО да се срещат и ще се срещат ,ако няма противодействие, историографски схеми и митове , съчинени някога си от някой "научен авторитет", при което същия авторитет дава понякога по безобразен израз на нямащи нищо общо с науката свои съмнителни лични пристрастия и пр.дефекти на ЛИЧНИЯ СИ МИРОГЛЕД.
-на второ равнище то ни среща с тъжния проблем за това как подобни историографски схеми,съчинени по начин който фактически ги поставя още по авторския замисъл и реализация като тенденциозни историографски фалшификати ,придобиват сакрален статус в науката и с едно безподобно лекомислие се възпроизвеждат от следващите поколения историци.
-на трето равнище това преписване се явява ярко доказателство за примитивното равнище на българската т.н."академична мисъл"
Коментара си в подкрепа на моето мнение ,ще започна с едно обобщение изведено от главните моменти в тезата на руско-сръбския историк Г.Острогорски.
Едва ли може да се възрази, че с всичко което е писал в случая
Острогорски иска да внуши представата,че Византия тъй е била респектирана от моща на "младата руска империя"та волно и неволно ЗА ПЪРВИ ПЪТ В СВОЯТА ИСТОРИЯ дава" порфирородна" принцеса,сиреч представителка на ЛИГИТИМНАТА династия на Македонците,сестра на Василий ІІ на име Ана,за съпруга на "руския император",а по-скромно казано киевски княз Владимир І/980-1015/ .
Като истински учен-историк Острогорски веднага се аргументира-жената на цар Петър ,Мария не е "порфирородна" принцеса,сиреч тя е родена като простосмъртна,и става принцеса само защото дядо й Роман І Лакапин става ивператор през 919 г.Тя не не е представителка на ЛЕГИТИМНАТА македонска династия,представлявана през Х век ,от 913 г.САМО от Константин Багрянородни,а към 989 г.от неговия внук Василий ІІ.
Не е "порфирородна" принцеса и Теофано,дадена за съпруга през 972 г.на бъдещия император Отон ІІ и майка на император Отон ІІІ.
Цялото това послание на Острогорски и като исторически факт и като аргументи ,очевидно толкова е респектирало византинист Бакалов та се стига до там,че то е възпроизведено в учебника едва ли не пунктуално точно или както казва проф.Златарски,по повод подобни прояви в средновековната историопис "рабски точно"
Следователно той не знае или не иска да знае /лично аз допущам първото-че просто не знае/че и в този и още един момент на посланието на Острогорски този руски учен на служба в сръбската/тогава югославска/византинистика си криви душата и изопачава историческата фактология и не как и да е и произволно НО НАПЪЛНО В УНИСОН с една от "добрите"традиции на дореволюционната руска историческа наука -ВЕЛИКОРУСКИЯ ШОВИНИЗЪМ И ИМПЕРИАЛИЗЪМ чийто идеи за южнославянското балканско море,светоста на престола и династията,хипертрофираното преклонение пред византинизма,Москва-трети Рим, Русия-първостепенен фактор за Византия едва ли не още от първите руски князе и пр.подобни дивотии са тровили,тровят И ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ТРОВЯТ и затормозват научната атмосфера на балканските научни школи/не само исторически/ и да забавят тъй-необходимото за тях освобождаване от рецидивите на "националистичния" етап от развитието им през ХІХ и ХХ векове.
В това отношение достойнствата на "Историята на Византийската държава"на Острогорски буквално се принизяват в наше време от факта,че тя в най-голяма степен обладава и достойнството на великолепно съчинен историко-пропаганден наръчник за великоруския и великосръчския шовинизъм в откритата форма на последния и в еманациите му на югославизъм и македонизъм.
Но това е друга тема и нека насочим вниманието си към посланието на Острогорски и към ТЕНДЕНЦИОЗНАТА ПЪРВА НЕИСТИНА В НЕГО с която византинист Г.Бакалов е напълно съгласен- че до 989 г НИКОГА ПОРФИРОРОДНА ВИЗАНТИЙСКА ПРИНЦЕСА НЕ Е БИЛА ОМЪЖВАНА ЗА ЧУЖД ВЛАДЕТЕЛ.
Това просто не е вярно ! И ако Острогорски е "поскривал" нещо в тази постановка ,в желанието да прокара своите великоруски шовинистични възгледи дълбоко залегнали от детство и юношеството прекарани в императорски Санкт Петербург,то кой може да бъде извода за абсолютното съгласие на проф.Бакалов с тази поставка ?
Че той не знае ! Той просто не знае нито историята на Византия нито основни исторически извори !
Ако това не е вярно,той би знаел,че доста десетилетия ПРЕДИ 989 г.ВЕЧЕ ИМА ПРЕЦЕНДЕНТ на бракосъчетанието на Ана и Владимир.И това е брака на сестрата на Константин Багрянородни,със същото име Ана с френския крал Людовик Слепи.
Е тя не е от една и съща майка с Константин Багрянородни ,но този факт не я прави "Непорфирородна"принцеса и "Нелегитимна"представителка на Македонската династия.
Защото бащата е един и същ-това е и порфирородния и легитимен "македонец" император Лъв Шести.
Що се отнася до майката и тук нещата са в ред и нещо повече,те стоят така че ако се поставя въпросът кой е по-порфиророден и по -легитимен, отговора на подобен въпрос би бил в полза на Ана,а не на Константин Седми.
Поне поради това,че Константин Седми е роден като бастард ,сиреч роден е от ЧЕТВЪРТИ брак,сключен от неговия отец против каноните на Църквата ,който не е признат от Константинополската патриаршия и е причина за нейното разцепление от 906 до 920 година.
Всичко това проф.Бакалов би могъл да прочете ако обича да се рови из историческите извори ,ако изобщо има този навик, в руското издание на трактата "За управление на империята"с автор самият Константин Багрянородни-от глава 13 и бележка № 46 от спомагателния апарат към главата в руското издание.
Следователно евтиния трик на Острогорски около брака Владимир-Ана от 989 г. за да задоволи младежките ми реминисценции към Россия "которой не было"давным давно преди 1940 г.когато е съчинявал своята книга НЯМА ОПОРА В ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИЗВОРИ.
От своя страна случая с преписването на тази великоруска измислица от авторите на интересуващия ни учебник ни среща с друг евтин трик.За онзи който представлява случая Алън от Стайнбековата книга "Зимата на нашето недоволство" или направо казано-от лекомислено ученическо преписване
с амбициозни цели.
Но в посланието на Острогорски има и още един прелюбопитен момент,който е ВТОРАТА НЕИСТИНА В НЕГО !
На два пъти в него той подчертава особената роля на Македонската династия с прилагателното "легитимна".."легитимен".
Ако от тази гледна точка проследим речниковия фонд на Острогорски в Историята му,лесно ще констатираме следният факт.Той използва това прилагателно в случаите когато иска да ни осветли или да подчетрае в какво отношение се явава един или друг византийски император или представител на императорското семейство спрямо предходния или следващия владетел или династия.
Използва го но как ? Книгата има около 650 страници изложение по същество.В първата половина от това изложение прилагателното е използвано само ДВА ПЪТИ/стр 260,273/,въпреки че в историята на Византия до 867 г.когато на власт идва Василий І има предостатъчно породи да се използва това прилагателно ако то си е просто любима лексема на автора.
Но се използва два пъти.За това пък от възшествието на основателя на т.н.Македонска династия същото прилагателно започва да се използва с една забележима честота И НАЙ-ВЕЧЕ В ТАЗИ ЧАСТ КОЯТО Е ПОСВЕТЕНА НА МАКЕДОНСКАТА ДИНАСТИЯ/867-1055/ - 25 случая представени на 21 страници.
За подчертаване на ЛЕГИТИМНОСТА на Македонската династия специално са посветени 13 употреби на прилагателното в 12 страници между 317-424.
За да не отегчавам по-нетъпреливите от читателите няма да коментирам с други данни и цифри това особено лексикално пристрастие на Острогорски към въпросното прилагателно когато иде реч за Македонската династия управлявала КАКТО ТВЪРДИ ТОЙ между 867 и 1055 г.и за да подчертава,че този или онзи император от този период Е НЕЛИГИТИМЕН.
А тези "нелигитимни" императори съвсем не са малко-Роман І Лакапин и синовете му Христофор,Константин и Стефан,Никифор ІІ Фока,Йоан Цимисхий,Роман ІІ Аргир ,един Константин и цяла серия Михаиловци до онзи ден от 1055 г.когато умира последната представителка на македонците и също бездетна като мнозина от тях-Теодора,
Обяснението за това лексемно пристрастие на Острогорски на тема "Македонска династия" също е неособено сложно.
Това което преследва Острогорски с тъй-интензивната упортеба на прилагателното е да прикрие истината че МАКЕДОНСКА ДИНАСТИЯ НЯМА !
Това е така защото нейния основател Василий І има САМО трима сина !
-рано починалия Константин/878/,който е син на Василий от първата му съпруга която е водил като частно лице и за която по заповед на Михаил ІІІ се развежда през 866 г.когато е повъзгласен за кесар.
-родените от втория му брак с Евдокия Ингерина Александър/роден около 868/ и Стефан/роден около 870/,от които първия,БЕЗДЕТНИЯ Александър, управлява самостоятелно между 912/913 г.а втория/също бездетен/ починал като патриарх на 27 май 893 г.
Що се отнася до Лъв Шести до е син на Евдокия Ивгерина НО НЕГОВ БАЩА Е МИХАИЛ ІІІ/856-867/
Следователно със смърта на император Александър в началото на юни 913 г
МАКЕДОНСКАТА ДИНАСТИЯ СЕ ПРЕКРАТЯВА ВЕДНЪЖ ЗА ВИНАГИ и строго погледнато за такава може да се говори само в периода 867-913 г.
От там нататък до 1055 г.,а и преди това по време на Лъв Шести/886-912/може да се говори за Аморейска династия чийто родоначалник е император Михаил ІІ Балба/820-829/,за династията Лакарини или за Аморейци-Лакапини !
Тук няма да коментирам защо Острогорски по повод или без повод или както се казва на път и под път пише ли пише в своята овехтяла отдавна История за Македонска династия и за нейната легитимност.
За всеки който е чел историята му по-внимателно например от византинист Бакалов и който е запознат с произведенията на доскорощната югославска историческа наука и на сегашните македонските историчари това е ясно.
По интересното е че младия Острогорски знае много добре че Лъв шести не е син на Василий І.
Есно прекрасно докаателство за това е неговото отношение към въпроса представено на стр.28 от предисловието към изданието от 30-те години на ХХ век.,на Продължителя на Симеон логотет и Метафраст,което впрочем е фототипно е преиздадено още веднъж приживе на Острогорски в Лондон през 1971 г.
Ето какво пише той по повод различието в хрониките от семейството хроники
на Логотет за това чий син е Лъв шести-на Михаил ІІІ или на Василий І-за което в славянския превод на Логотет се чете...Роди же се Костандинь цръ от Михаила и Евдокия Ингерины/стр 109/
За младия Острогорски е ясно,че тук има изопачаване на автентичния текст на Логотет който е гласял че бащата на Лъв шести е именно Михаил ІІІ ив по-късно време на негово място тенденциозно е поставено името на истинския син на Василий І от първия му брак,цитирам:-
...".ВЯРНОЕ чтение /Леон/ дает група Теодосия,тогда как обе рукописи,а с ними и славянский перевод ОШИБОЧНО называеют Константина....,хотя надо заметить,что вся"семья"Логотета,говоря в далнейшем о смерти Константина ,считает его сыном Михаила ІІІ...
За късния Острогорски Лъв Шести вече става син на Василий І както това личи на стр 317 и бел.1 в нея от Историята му......"засега Е СИГУРНО,че Лъв шести е
син на Василий І"....И се аргументира- това бил го доказал очевидно Никола Адонц.
Няма що сериозен аргумент ! Никола Адонц ? Автор на най-тенденциознната и нескопосна хипотеза за арменския произход на цар Самоил,тъй добре доказал с нея че за "истинския" учен няма нищо невъзможно,когато иска да си угоди на приумиците си.
Но истинския проблем не е там какво е писал или не е писал Острогорски а след него с безметежна и юношеска лекота го е приписвал български академичен историк по повод брака от 989 г.
Проблема е там,че подобни историографски схеми на наши и чужди "научни авторитети"и тяхното лекомислено възпроизвеждане до най-ново време се ЯВАВАТ ПРЕЧКА ДА СТИГНЕ ДО ИСТИНАТА ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА НИ ИСТОРИЯ поне доколкото е възможно това според малкото оцелели исторически извори за нея.
Проблема е там,че и тук и другаде в историческата ни книжовност ярко личи НЕЖЕЛАНИЕТО на академичните историци да се стиге до истинската ни история,която е много по-богата ,много по-пълнокръвна , интригуваща И ПОУЧИТЕЛНА дори ако се ограничим само върху 8 ,9 и 11 векове И САМО ВЪРХУ НЕЙНИТЕ ДИНАСТИЧНИ АСПЕКТИ !
Проблема е там,че това ИЗИСКВА РАБОТА,работа на черноработническо изследователско равнище върху всяко фактче от древната ни история за да се провери доколко е вярна неговата интерпретация.
И едва тогава да се съчиняват претенциозни "най-нови и пълни"истории на българите а ла Бакалов или глави с ефектни заглавия като "Българския апокалипсис 976-1018"в не по -малко претенциозния тритомник на В.Гюзелев-И.Божилов.
Вие вярвате че те го могат и искат ? Аз не вярвам !
|
Как се пишат учебници по история ?
