12 век
1185 – В късната есен братята Асен и Петър, търновски боляри, се връщат дълбоко обидени от Кипсела /днес Ипсала на р. Марица в Източна Тракия/, където здраво са се скарали с император Исак ІІ Ангел и дори се е стигнало до там по-дръзкия от двамата – Асен – да бъде напляскан по лицето по заповед на севастократор Йоан. Сигурно това е най-голямата грешка, правена някога от севастократор, защото предизвиква твърдото решение на братята “за отделяне от държавата”. Думите им не са празни приказки. Империята, оглавявана от слабия и безволев Исак Ангел, се тресе отвсякъде. Маджари и сърби в съюз са окупирали нейните северозападни територии, норманите напредват към Константинопол, а отгоре на всичко Исак е намислил да се жени. /Впрочем сватбата е политическа – за жена той иска десетгодишната дъщеря на унгарския крал Бела, за да вбие клин в маджарско-сръбския съюз./ Но императорските сватби са скъпо нещо и изискват извънредни данъци – както в пари, така и в натура. На българите им прекипява и избухва бунт. /Малко отклонение към съвременността – не би ли било разумно преди назначаването си всеки български финансов министър да бъде препитан по история? Нищо чудно тогава да започнат повечко да се замислят при определянето на данъчните ставки./ Петър и Асен намислят да оглавят бушуващото в българските земи въстание и на освещаването на построената в Търново от тях църква “Св. Димитър” принуждават видинския и двама други епископи /все византийци/, поканени за случая, да ръкоположат българския свещенник Василий за архиепископ. Той освещава църквата и пред въодушевено множество провъзгласява по-големия от братята – Петър – за цар на българите под името Петър ІV, облича го в багреница и червени сандали и поставя на главата му корона. С помощта на Св. Димитър, чиято икона “по чудодеен начин” се е озовала в Търново след завземането на Солун от норманите, народът се надява да доведе делото до успешен край. /Никита Хониат/ Войските на Петър се насочват към Преслав, но не успяват да го превземат; това е шансът на Търново – каменистото градче е провъзгласено за столица.
/Обещавам нататък да съм по-кратък и да се придържам към условието – само сраженията/
1186 . С изключение на Преслав и Варна всички градове в Мизия са в ръцете на Асеневци. През пролетта те прехвърлят войски през Балкана за подкрепа на въстаналите райони около Анхиало и Месемврия; пленниците и военната пляка са много. Срещу тях са изпратени ромейски армии, начело с първовиновника севастократор Йоан, сменен набързо от зетя на Исак Ангел – Йоан Кантакузин, но и двамата са разбити. Начело на третата армия е най-добрия пълководец на империята Алексий Врана /разбил норманите/ – но той, без да постигне съществен успех, се насочва с огромната си армия към Константинопол, и се опитва да заеме мястото на императора. През лятото самия Исак Ангел, смазал бунта на Алексий, се отправя срещу бунтовниците и съумява да ги изтласка отвъд Дунава. Но с кумански подкрепления, Асен и Петър се връщат, въстановяват контрола си над Мизия и през есента са далеч на юг и опустошават околностите на Агатопол /Ахтопол/. При Ларнака /къде ли е това!?/ императорът спечелва някакво сражение, но това остава единствения му по-съществен успех. Нататък той безпомощно се лута, опитвайки се да открие противника, който винаги е крачка пред него и прави каквото си ще из византийските владения./Никита Хониат, Теодор Скутариот/
1187 – Безуспешна тримесечна обсада на Ловеч от византийците през пролетта и ранното лято. Напълно обезкуражен, Исак Ангел изоставя всичко и тръгва обратно към Цариград. Щастливата случайност по пътя да плени жената /или годеницата?/на Асен му дава възможност от малко по-достойна позиция да предложи примирие. Той го прави и в мирния договор признава завзетите от Асеневци земи само и само да се отърве от цялата каша. Насреща иска заложник. Това е по-малкия брат Калоян./Никита Хониат/
1190 – Трети поход на Исак Ангел срещу България. През ранната пролет заобикаляйки българските крепости, той достига Търново и го обсажда. Но е достатъчно лъжливото известие на един българин, “престорил се на беглец” за куманско нападение, и той веднага потегля обратно. В Тревненския проход обаче му е подготвена засада, войската му е нападната изневиделица и претърпява катастрофален погром. Самият император бяга презглава, загубвайки шлема си и се спасява единствено благодарение на “смъртта на мнозина”. Българите заграбват огромно количество трофеи, между които са императорските корони, императорския кръст, чашите на знатните и на императора и т.н. /Никита Хониат, Георги Акрополит, Теодор Скутариот/. Тези съкровища ще останат в българската хазна през следващите 90 години. Стратегическата инициатива преминава у българите. Две български армии действуват едновременно на два фронта – запад и изток. На запад Средец е превзет и армията достига Ниш, на изток капитулират Варна и Анхиало /но императорът си ги възвръща/
1191 – На широк фронт е атакувана Тракия и византийските сили са безсилни да се пртивопоставят.
1193-1194 – Все по-чести нападения в земите на Македония.
1195- Унгарския крал Бела нахълтва в българските предели, но е разбит, а областите Белград и Браничево са присъединени към България, както и земите край Ниш. Новия император Алексий ІІІ Ангел предлага примирие, но Асен иска официално признание на царската си титла, а всички територии, населени с българи да бъдат отстъпени на България и войната продължава. Следва нападение на Сяр /Серес/. Лагеруващата там византийска войска е разгромена, а нейния военоначалник Алексий Аспиет – пленен. Отново е завладян Средец и сега вече Софийска област е трайно включена към България.
1196 – При Сяр севастократор Исак самоуверено излиза срещу българите, но точно в разгара на сражението неочаквано попада в засада и безславно е пленен. Скоро след това Асен е убит от братовчеда си Иванко, който моли за византийска подкрепа. След 10 години неудачи най-сетне на Константинопол се предоставя реален шенс да обърне нещата в своя полза. Протостратор Мануил Камица е изпратен към Търново начело на голяма армия. Но войниците му категорично отказват да навлязат в Балкана и той е принуден да се върне. Същата участ сполетява и императора с двойно по-голяма войска. Същевременно Петър и междувременно избягалия от византииски плен Калоян /вероятно около 1189 г/ начело на значителни сили приближават Търново. Иванко бяга в Цариград и е назначен за управител на Пловдивска област. Петър и Калоян отново активизират действията си в Беломорието, но скоро и Петър е убит от български меч.


Джийвс, ти си, мила! ХІІІ век е толкова вълнуващ, че аз няма да се удържа и сигурно ще го разказвам в няколко тома.