Именно, ...........посредственост е думата която най-точно характеризира нивото на нашата историческа наука.

Основния проблем който мен ме вълнува е каква е причината за тази посредственост. Да вземеш Божидар или Бакалов Пантев например не можеш да кажеш че са глупави, да не говорим че за работата с която се занимават не се изисква кой знае какъв интелект. Ето защо аз съм склонен да приема че основния проблем който стои в основата на липсата на професионализъм сред нашите историци се корени преди всичко в недостатъците на нашата образователна система която е така построена че да възпроизвежда некадърници независимо от качеството на "изходния" материал. Вярно е също наличието на много връзкари и угодници които поначало не са годни за тази работа но за мен решаващ е провала на висшето ни образование да възпита в младите излседователи критичност и независимост на мсиленето, а това са основни изисквания за всякакъв вид научна работа. Именно това според мен стои в основата на безкрайното въртяне около предварително зададени и изкуствени постановки и неспособността на тези хора да отсеят зърното от плявата. Те никога не са били научени да го правят, нямат навика и дори желанието за такъв тип критично отношение към собствената си и тази на колегите им работа. Крайният резултат е че при нас липсват стимули за качествена работа и професионализъм, вследствие на което историческата наука се оказва обречена на примитивизъм и невъзможност за нормално развитие. Вярно е че някои от тях напоследък декларират желание за отказ от старата практика и промяна но техните разбирания за свобода на мисълта нямат нищо общо със западните стандарти. Мнозина от нашите историци са убедени че свободата на мисълта и критичния подход се изразяват в това да могат да пишат каквото им дойде на ума и всички да им ръкопляскат или поне да си траят проявявайки толерантност и въздържаност. Точно това е и причината за този порой от дилетантизъм и псевдонаучна фантастика в целия бивш съветски лагер.

Според мен си прав донякъде за неспособността на домораслите ни историци да намерят реализация на запад в сравнение с природонаучните дисциплини но не съм убеден че това се дължи на превъзходството на западните им колеги. Напротив там също съществува невероятна посредственост. да не забравяме че глупостите на нашата историческа наука десетилетия наред се преписват кажи речи дословно от техните западни колеги а дори когато последните се опитат да ревизират някои от съмнителните постановки резултатът е повече от трагикомичен. На запад обаче е създадена такава среда която просто не позволява на посредствеността да просперира. Вследстие на това периодично излизащите на бял свят митове и манипулативни заключения естествено се пресяват с времето а не се застояват с десетилетия както у нас.

Да се надяваме че някой ден и в БГ конформизмът в хуманитарните науки ще бъде преодолян, защото друг начин да се принудят историците да бъдат отговорни и критични към тяхната работа не съществува. Те трябва да знаят че всяка една глупост публикувана в техните трудове ще бъде разкрита и подложена на унищожителна критика от техните колеги и че за такива глупости ще плащат с научния си авторитет. Кога обаче ще стане това?

Според мен това ще стане едва когато се появи достатъчно аргументирана критика насочена срещу резултатите от посредствената им работа. Публицистиката на Добрев и нейното научно-популярно ниво не е достатъчно за постигането на тази цел въпреки че упоритостта на автора даде невероятни резултати. Ти също би могъл да допринесеш за рухването на псевдонаучната митология в нашата историческа наука. Възползвай се от примера на Добрев и публикувай своите възгледи подкрепени със сериозен анализ на изворите. Основното е да се придържаш към строго научните правила за работа да избягваш кавито и да било свободни интепретации и да бъдеш максимално критичен към изследванията на твоите опоненти като ги посочиш поименно и изчерпателно обориш техните твърдения.

Не знам какви са ти намеренията? Възможно е да публикуваш кратки монографии посветени на отделни частни проблеми или един цялостен труд върху ранната Българска история. Аз бих предпочел второто но като имам предвид колко си изчерпателен и аргументирам се съмнявам че някои би издал толкова обемен труд. Във всеки случай съм готов да ти помогна с кавото мога, много е важно след като публикуваш нещо то да бъде преведено на Английски и разпространено в чужбина. Ще се радвам ако мога да ти помогна с нещо.

PS: Книжлето на Моско Москов още си го пазя - действително невероятна пародия. Бях го зачел още навремето, тогава още нито се интереувах от Прабългарските проблеми нито знаех нещо по въпроса така че не бях в състоябие да разбера и оценя посредствеността на това писание в целия му вид. Но още тогава ми направи впечатление нивото на автора и работата му - неясно несвързано противоречиво повторения изобщо бозаджийска история. Аз още не мога да повярвам как Моско Москов е успял да напише 1000 страници анализ върху едва 1 страница исторически докумен и то без да каже нищо по същество, едно безкрайно усукване и въртене в кръг завършило със скандалното заключение на автора че Именника бил пълен с грешки не заради провала на негото тълкуване ( гордо наречено ново ) а защото видите ли Българите не си знаели собствения календар.

Между другото промени ли си мнението за Аспаруховото преселение през 668? Искрено се надявам да не го видя в бъдещата ти книга ...да знаеш веднага публикувам опровержение - Именника Теофан Зигеберт и Манасиевата Хроника - защо ли навсякъде Българското преселение се свързва с времето на Константин Погонат. Жалко че Погонат се е възцарил точно през 668 така че има още мегдан да усукваш

680 - От днес трябва да се брои и Българското Царство