за статията,чийто прочит е полезен.....но за малцина от форумците,доколкото съм разбрал ,че не са много които познават книгите и публикациите му ,а до сега ,нека не прозвучи самонадеяно,но комай никой друг освен теб и моята скромна персона ,не показва,че е запознат с белите които тоя спец по историческа фантастика е сътворил относно старобългарският въпрос в историята на Евразия.
Е разбра се,съгласно народната приказка за лудия и зелника,той не е непосредствен виновник.Писал си е човека поетично фантастичните съновидения,като достоен син на поетите Гумильов и Ахматова и не е виновен за това,че упражняващите се в старобългаристиката български божем "историци"възпроизвеждаха и най-невероятните му тези в своите "трудове"
Аз разбира се не мога да съм на равнището на автора на статията пък и от друг несравнимо по тесен ъгъл гледах и гледам на проблема Гумильов в българската историография.
Но юнакът или по-точно богатирът в историческата фантастика ми стана общо взето ясен преди доста години когато впечатлен от неизвестните за мене страници за стробългарската история а ла Гумильов,в писанията на наши юнаци/С.Ваклинов,П.Петров и др/,се постарах да намеря книгите му" Хун ну"
и "Древние тюрки"
Няма да коментирам обстойно поразителните глупотии които констатирах в тях , които нашите момчета си преписваха в "трудовете"си за да ни учат чрез тях/по Васисуалий Лоханкин/ "на доброто ,разумното и вечното"от историята ни.
Не че съм кой знае какво като ерудит и интелект,но аз сравнявах книгите на Гумильов с трите тома на Бичурин ,които той най-усърдно е използвал като най-важни и строго погледнато единствени източници за зареждане на неизтощимата му фантазия с нов материал за работа.

За съжаление поради непознаването на Гумильов мнозина не знаят и не разбират,че критикари или апологети на старите българи ,те еднакво възпроизвеждат от различен ъгъл неговите историографски фалшификати за ранната история на Евразия и старите българи,най-важният от които за мен е тезата,че Първият тюркски хаганат се явява политическа кулминация на тюркизирането на Средна Азия и значителна част от Източна Европа.

Впрочем тя не е негова ,доколкото тя е една крупна научна грешка чиято история се корени в имперските интереси още от ХІХ век на Русия към Туркестан и тяхното своеобразно обслужване от руската наука.
Заслугата на Гумильов тук е,че той предлага съвременна модификация на този фалшификат.