Една бележка по повод историята на Блазиус Клайнер.Оригиналът е на латински език,а първият превод на български език на тази малко позната "История на провинция България"/автентичното заглавие е доста по дълго/е от 1977 г.под редакцията на И.Дуйчев и професор Карол Телбизов,предподавал ми на времето основи на държавата и правото,който също има доколкото ми е известно банатски произход.
За евентуална библиографска справка "История на България от Блазиус Клайнер съставена в 1761 г" И.Дуйчев,К.Телбизов,1977,София,Издателство на БАН.
Макар историята на Второто българско царство а още повече тази от време на османското "присъствие"да са извън сферата на интересите ми,добре зная в общи линии историята на банатските българи,както и това,че въпреки опитите за тяхната денационализация от румънците са се оказали неуспешни.

Аз обаче нямам превид тях в бележките си по повод 9 март 1230 г.и това струва ми се е пределно ясно от това което съм писал.
Вие сте напълно прав ,че католицизма от ХІІІ век е различен от този от ХХ и ХХІ век.За съжаление обаче православието на Балканите и Източна Европа си е все същото както през средновековието.
Но хайде да не политизирам темата със съвременни примери показващи успешният опит на довчерашни" източни атеисти" да използват православието като средство за запазване на позиции от преди 1989 г.

Както и да е за мен проблемът е там,че изобщо не се коментира факта,че през вторият период от управлението на Йоан Асен ІІ/1230-1241 /в обширната българска империя има две автокефални църкви.
Вие макар и да не сте православен и да не живеете в България,като клирик добре знаете по принцип какво е автокефална църква .

Аз пък като мирянин и живеещ в България добре виждам какво представлява БПЦ и преди и след 1989 г поради извечния и неизлечим порок за православните църкви-традиционната подвластност на политическата конюнктура поради принципа на цезаропапизма зает от Източноримската империя и Константинополската патриаршия.

Не идеализирам нещата но си мисля,че ако в България някога преди 7 века е имало две и дори повече архиепископии начело на които стоят кардинали подчинени САМО на Рим/Латеран или Ватикан/това и някога през средновековието или с течение на времето би било по-добре за народа и държавноста,от наличието на две автокефални православни църкви предстоятелите на които задължително като аксиома ще си оспорват авторитета и интересите.

Обаче Йоан Асен ІІ вместо да решава този проблем според стратегическите интереси на държавата при добрата възможност която дава 9 март 1230 г.,по стара традиция от Симеоново време е гледал към цариградския престол,мятал се е ту на една ту на друга страна във външните си приоритети и.....и си е правил сватби,както иронично забеляза един мой приятел.

Не зная доколко познавате историята ни от и след 1185/6 г.,но доколкото съм успял да понадникна в нея съм стигнал до извода,че българският примас/патриарх/Василий и преди и след интронизирането му през 1204 г.не е бил признат като църковен глава от доста епископи в освободената и все по-разширяваща се България,които не са го признавали и са се считали за подчинени на константинополският партиарх,в това число ОСОБЕНО епархиите от отвъддунавска България
Да не говорим за епархиите на югоизток които са се подчинявали по традиция на Охридската архиепископия,която макар и ръководена от византийци /към това време Д.Хоматиан/все пак общопризнато се е считала в православният свят за наследничка на българската архиепископия от 870 г.и българската патриаршия от Х век.

В този смисъл не е ли било по-добре след 1230 г.Йоан Асен ІІ като е решил да скъса с Латерана,да намери форма за признаване на Охридската архиепископия като единна българска патриаршия ?

Вместо това през 1235 г.чрез признаване на Търновската патриаршия като особено църковно тяло в империята се добавя още един проблем към тези които започват с неспешната война срещу Унгария през 1231-1232 г., натъплението на Никейската империя на Балканите с цел реставрация на Византия и стремежа на Запада да запази Латинската империя.

И изобщо според мен всичко в политиката на Йоан Асен ІІ след 1230 е едно хаотично лутане между вече съществуващи и новосъздадени по негова инициатива или поне с негово решаващо участие проблеми,резултатъ от които се вижда твърде скоро след смърта му и при управлението на малолетния Коломан І Асен и още в началото на управлението на полубрата му Михаил ІІ Асен.
Сиреч в блясъка на управлението на Йоан Асен ІІ,грижливо подържан и излъскван от българската историография още от времето на В.Златарски има доста нещо,което ме кара като мисля за Българската империя от това време ,да си спомням заглавието на един отдавна забравен филм-"Тя танцува само едно лято"