|
|
| Тема |
 9 март 1230-2003 г. |
|
| Автор | Cтapинap (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 09.03.03 09:19 |
|
|
|
По българският исторически календар днес се навършват 773 години от сражението при Клокотница на 9 март 1230 г.когато в деня на Св.40 мъченици от Севастия,цар Йоан Асен ІІ с един решителен удар унишожава разноетничната и лишена от вътрешна стабилност държава на Теодор Ангел/Комнин/.
В месеците след сражението България отново си възвръща Македония,която след инспирираното от сръбския архиепископ Сава и брат на Стефан Първовенчани,убийство на севастократор Стрез през 1215 г.става за 15 години част от ефимерната Епирска империя.
Други резултати от сражението при Клокотница са разширяване на южните педели на Българската империя в Тракия и Беломорието,намиране на приемлив модус вивенди с близкият родственик на Йоан Асен,деспот Слав -владетел на Родопите и долината на Струма,както и поставяне на престола на Солунското кралство,зетя по дъщеря на българският цар и брат на ексимператор Теодор Ангел/Комнин/,Мануил.
В светлината на тези придобивки на България в резултат на победата от 9 март 1230 г.остава в историческа или по-точно историографска сянка започналия именно при Йоан Асен ІІ процес на постепенно отпадане от България на североизточните територии на империята-отвъднувска България,Белградско,Нишко и Поморавието в началото на който стои загубването на Банат в резултат на една неуспешна война с унгарците от 1231-1232 г.ръководена от българска страна от брата на Йоан Асен ІІ,севастократор Александър.
Естествено това е достатъчно сложен процес за да бъде обясняван още от самото му начало през 1231/1232 г.с действията или бездействията на българският цар и нследниците му.
Все пак истината е,че именно Йоан Асен ІІ в исторически план волно или неволно се явява персонален приносител на един от най-големите пороци за продължаващото и до наши дни наше присъствие в историческата ниша на Балканите която заемаме от 668-680/685 г.-при всички възможни възражения с оглед на съществените различия между средновековието и съвремието ни,това е отсъствието на строго спазвани държавнотворчески традиции и принципи в насока на укрепване на държавата и обществото в контескта на подчертана склонност към дефиниране и следване на предпоставяни в статута на подобни традиции и принципи ,временни състояния от политически конюнктурно естество и др.под.
Цялата следваща политика на България при Йоан Асен ІІ след 1230 г.,до смърта му през юни 1241 г.е подчертано конюнктурна и подчинена на външнополитически,вътрешнополитически и лични експромти
-започналата по българска инициатива война срещу унгарците през 1231 г.
-няколкократна преориентация във външнополитическите приоритети
-задълбочаване проблема със състоянието на БПЦ с акта от 1235 г.-преминаване на Търновската патриаршия към православието.
Доколкото последният проблем има изключително важна роля за формиране на ценностната система на средновековното българско общество и така необходимата държавна идеология ще маркирам съвсем накратко неговите параметри за първата половина на ХІІІ век.
1/-до и след провъзгласяване на патриарх Василий за примас на българската униатска църква НЕ ВСИЧКИ църковни епархии се подчиняват на нейното ръководство.Епархиите в Югозападна България се подчиняват традиционно на Охридската българска архиепископия ,а други на Константинополската патриаршия/до 1204 г/.
2/След превземането на Константинопол от латинците през 1204 г.издга в православния свят и на Балканите ролята на Охридската българска архиепископия като единствен стожер на православието в противовес на униатската Търновска църква,което допълнително се комплицира от обстоятелството,че архиерей на архиепископията е авторитетния Димитрий Хоматиан,а като цяло в периода 1215-1230 г.центъра и най-важните традиционни епархии на ОБА са в пределите на Епирската империя.
3/Униатската традиция в Търновската патриаршия от периода 1204-1235 г.дава добри възможности при съответна ситуация за формиране на чувството за "другост"в различните части на българската народност от периферията на българската империя,контактуващи непосредствено с друго ориентирани в църковно отношение общности и държави-към православието/Охридската българска архиепископия,православна Сърбия/към католицизма-основно Унгария,която е североизточен съсед на България.
Очевидно това е причината твърде скоро след 1235 г.българското население от завладения през 1232 г.Банат да премине към католицизма който става традиционен за тях през цялата им история до наши дни и несъмнено е една от причините за денационализиране с течение на времето на голяма част от това население.
От тази гледна точка няма ефект и преминаването на Търновската патриаршия към православието през 1235 г.защото до 1246 г.когато югозападна България/Македония/ отново е завоювана от Византия България е в уникалната ситуация за период от 16 години в нея да има два църковни центъра-Търновската патриаршия и Охридската българска архиепископия,наследничка на Българската партиаршия от Първата българска империя.
Несъмнено между тях е имало съперничество,което само се извежда на нова експонента след преминаването и на Търновската патриаршия към православието през 1235 г.която го прави още по остро.
Но това е само един от няколкото проблема които идват като резултат от временното издигане на България след сражението при Клокотница на 9 март 1230 г.като първостепеннна сила на Балканите.Както показват събитията от крактовременното управление на Коломан І/1241-1246/и това на Михаил ІІ Асен/1246-1256/те също не са намерили исторически благоприятно решение за интересите на българската държава и българският народ.
| |
| |
| 
|
|
