За съжаление не мога да Ви помогна относно първият въпрос.Наистина това което предлагам като мнение е нов прочит на историята ни или по-точно това е опит да се реконструира реалната ни история въз основа на възможно най-обективен подход към историческата фактология отнасяща се от въпросът за историческите ни начала до края на Първата българска империя.

Този опит обаче е мой и все още неговата материализация в нещо, което бих нарекъл очерки за ранната българска история ,е все още предстоящо събитие разположено нейде в неясното бъдеще.
Две уточнения
1/това че опита е мой не изключва отделни заемки на идеи и постановки от други изследователи
2/използвам термина "очерки"макар и да не обичам тази дума от времето на соцпечата,тъй-като съм дълбоко убеден че не е във възможностите на един човек или ограничен колектив от няколко души да напише/напишат/история на българският народ или история на България,било тя кратка или по- пространна.
Е, българските "академични" историци не са на това мнение и както знаете от историографският им конвейер за последните десетина години излязоха и излизат ред подобни "трудове",за чийто главно достойнство вече писах някъде из форума.
И то е,че ако някога у нас се създаде тъй-необходимия ни музей за трупащата се у нас /и в чужбина/историческа макулатура на тема българска история,то ВСЯКА една от техните кратки,вкратце и илюстровани истории и историйци ще се състезава само по един показател/"достойнство"/да бъде експонирана на най-видно място-количеството напразно разходвани за отпечатването им консумативи и материали.

С други думи отдавна измършавялата българска историческа кравичка,въпреки, че още от раждането си като "модерна" наука се подхранва над един век с обилен идеологически фураж,не може да цвръкне нищо повече от твърде оскъдно и редичко млекце във ведрото за историческата мисъл и памет на българският народ.

Обаче историческите ни каубои/кравари/са доволни и предоволни.Тук нямам предвид нисшите етажи на историческата колегия, а елита на съсловието който 14 -та година ни показва,че единствената им грижа да получат колкото се може по видна роля в шоуто "Дайте да спасим България" и запазят личния си комфорт.
Защо им е предвид тази грижа да вникват назад във времето в търсене на истинската ни история ?
Та нали тогава ще се разбере,че кой повече кой по-малко десетилетия е правил псевдонаука в угода на извънаучни конюнктури или поради съмнително преклонение пред отминали в небитието съмнителни научни авторитети ?

По вторият въпрос.
Мога разбира се да Ви предложа доста интересна информация за кесар Тервел и император Петър І Български но знаете ли,не ми се ще, защото съм длъжен да се съобразявам с твърде малката и ако щете нищожната вероятност тази информация да бъде използвана от някой който иначе никога не си е правил труда да хаби години наред време и лични средства за да се рови в търсене на истинската ни история.

Но все пак ще спомена едно друго поне от това което е очевадна истина за двамата владетели,но въпреки това все още не е намерила място в "трудовете"на българските историци.

За Тервел.
Ще започна с забележката,че той не е единствения кесар в българската история.Вторият е Симеон І който получава тази титла през септември 913 г.и между другото като интелигентен и един от най-високо образованите хора за епохата е автор на едно твърде елегантно решение на проблема за равнопоставяне на иначе неравностойните по ранг титли "кесар"/цезар/ и
василевс-император и поставя началото на над хилядолетната традиция българските,руските,немските и един сръбски/Душан / императори да носят титлата "цар"/кайзер/в международно признатото и значение за император.
Но това е друга тема.

За мен Тервел е най-забележителния български владетел до Крум,но това не означава че историческото му присъствие в един важен етап от ранната ни история трябва да се оценя само позитивно.

Той е не само първият български владетел който получава титлата "кесар"но и първият български владетел КОЙТО СИГУРНО е бил християнин.
Тук ще отворя една скоба за да уточня че аз разбира се съм запознат с тезата за покръстването на Кубрат от император Ираклий но считам че нейното използване е възможно само след решаване на ред други задачи спрямо които българската историография все още е длъжник.

Друг важен момент от присъствието на Тервел в ранната ни история ,че той е ПЪРВИЯТ български владетел който успява да обедини двете български държави на Балканите-Исперихова и Куберова Българии.

Особено интересно е неговото исторически доказващо се присъствие поне към 717/719 в тогавашна югозападна България,сиреч днешна Македония и произтичащата от това вероятност той дори да е починал и погребан в Македония.

Той е и български владетел при който българите и България, без иначе да са част от християнските народи и християнската общност нанася онзи съкрушаващ удар върху арабите който завинаги ги отказва от идеята да нахлуват в Европа през Балканите.

А пропо какво е равнището на удара който получават арабите проличава от сравнението между загубите които понасят арабите при тяхното поражение от българите -ОКОЛО 20 ХИЛЯДИ УБИТИ и ОБЩОТО количество арабска войска която 15 години по-късно/732/ Карл Мартел побеждава-ОКОЛО 6 ХИЛЯДИ !!!

Както виждате величините са просто несъпоставими и можем само да си представим ако ние съвременните българи имахме способноста на французи ,гърци и др.нации внушително да се самовъзхваляваме дори и за нищожни събития какви дивиденти бихме могли да получим ?

Обаче в случая нещата стоят точно обратно.Нещо повече,елитните ни историци мълчаливо се съгласяват и по своему съдействуват този ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ПРИНОС на България,персонално свързан с кесар Тервел, Балканите твърде рано да станат границата между християнския и ислямският цивилизационни модели,да бъде премълчаван и принизяван в тенденциозни книжлета като "История на византийската държава"от руския храненик на сръбски ясли Георгий Острогорский/+1976/

В този "труд"който спокойно,основателно И ЗАДЪЛЖИТЕЛНО би следвало да бъде оценен от българската научноисторическа критика КАТО ЕВТИН ПРОПАГАНДЕН НАРЪЧНИК ПО ВЕЛИКОРУСКИ И ВЕЛИКОСРЪБСКИ ШОВИНИЗЪМ,несръчно представен във формата на история на Византия,българският принос е заместен с... хиперболизиране значението на арабските сезонни/летни/обсади САМО ПО МОРЕ на Константинопол между 674-678 г.а за най-голямо събитие в историята на Византия по време на управлението на Тервел като кесар т.е. след 705 г.е представена.....обсадата през 708 г.на малоазиатската крепост Тиана !!!???,която ако използвам езика на цар Симеон І за подобен случай бих нарекъл "мандра"

Е подобни неща стоят под равнището на внимание на българските историци като византинист Г.Бакалов ,който заедно с един друг свой колега,преди години съчини едно плоско учебниче на тема средновековна история в което впрочем се възпроизвеждат ако не буквално,то поне по дух някои от великоруско шовинистичните изтъпления на Г.Острогорский.
Както и да е нека не се отклоняваме

Обаче в своето управление Тервел допуща и някои сериозни грешки които поставят на изпитание тогавашна България ,а поне една от тях служи за исторически прецендент който в по-късно време се оказва решаващ за фактически полуавтономното ни присъствие и въприемане като политически субект от другите субекти на европейската политическа сцена през ПО -ГОЛЯМАТА ЧАСТ от историята на Първата българска империя.

Една от грешките на Тервел е,че поне след 705 г.той очевидно не успява да постави взаимоотношенията на България и стоящият зад гърба й Аварски хаганат на основа която да гарантира българската държава от евентуална аварска заплаха.И това за зло или добро носи на България някои непредвидени проблеми, а лично за Тервел някои временни неблагополучия.

Но по-важна е една друга особеност в управлението му която е органично произтичаща от иначе позитивния акт за какъвто се предпоставя провъзгласяването му за кесар като бъдещ зет на император Юстиниан ІІ по неизвестната по име дъщеря на Юстиниан от първата му съпруга,Евдокия.

Първо-това внася напрежение във взаимоотношенията между двете български държави още на най-важното за епохата владетелско равнище,защото тази титла е дадена на Тервел,който обаче по изключително силната за българската държавнотворчество и до късно прилагана традиция/Й.Екзарх-Х в/ за сеньориата стои на втория ред по старшинство след чичо си Кубер.
...и както гласи автентичния Мадарски надпис "несъгласния" Кубер отказва да се включи в епизода с реставрацията на Юстиниан ІІ през 704/705 г.и очевидно недоволен се връща в Македония.

Второ -на пръв поглед това е едно изключително важно постижение което политически и институционално легитимира българският владетел по твърде престижен начин-все пак титлата е втората по ранг във византийската титулна практика след тази на василевса ,което при широко известната за тогавашният свят ойкуменическата държавна доктрина на Византия,поставя Тервел в международен план на завидно място в" семейството на владетелите"

Но дали действително е така ? И с еднозначно позитивната оценка на този акт, не налагаме ли един чисто съвременен поглед и научно умозрителен поглед върху един проблем който е имал други измерения през епохата ? Отговора на тези резонни според мен въпроси интересен се получава от правилната идентификация на областа Загора,за която научаваме от по-късен византийски източник,че Тервел е получил от Юстиниан ІІ.
Аз имам достатъчно силни аргументи да считам,че това не е областа Загора НА ЮГ от Стара планина,която кара да считаме Тервел като инициатор за създаване на Еркесията.
Съгласно тези аргументи областа" Загора"всъщност Е ДНЕШНА СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ ,сиреч истината е,че Тервел като царски зет му е признато правото КАТО КЕСАР НА ВИЗАНТИЯ да управлява своята държава и то при персонално признаване на титлата,сиреч ТЯ НЕ СТАВА НАСЛЕДСТВЕНА И ТРАДИЦИОННА ЗА СЛЕДВАЩИТЕ БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ !
Дали Тервел е знаел или не всички особености на византийската политическа доктрина,не е важно,доколкото така или иначе византийците приемат това като акт съгласно който България става част от византийската империя.
От тогава нататък Византия НИКОГА през ранната ни история не гледа на българските владетели като на равностойни по ранг чуждестранни владетели подобно на аварският и хазарски хагани,римският император/от 800 г/или арабският "амермумин"и се придържа към тази линия дори по време на Омуртаг и дори при цар Петър въпреки признаването му за "василевс".

Впрочем тези владетели никога не са се и старали да им бъде призната някаква византийска титла.те са си носели "домашните"си титли,а ако някой,като Карл Велики се е домогвал до титлта стояща най-високо в "християнския"/всъщност римският/ титулен лексикон,той е намирал начин да я получи и да застави Византия да я признае пост фактум.
Подобно на Карл Велики е действувал и Омуртаг който си присвоява титлата "канасювиги"равна на император и има заслужаващи вниманието податки,че Е ЗАСТАВИЛ Михаил ІІ да го признае за "василевс".
но това е също друга тема.
Това отношение към България според статуса на нейния владетел Византия придава и на франките,за което подсказва например любопитния случай на имитирано недоумение на Людовик Благочестиви при идването на първата българска делегация и отказа да дискутира с "българският рекс" въпроса за общата граница.
Както изглежда Людовик счита че за тази граница той може да дискутира със сюзерена т.е.византийският император Михаил ІІ,но не и с васала т.е.българският канасювиги Омуртаг.
Разбира се Омуртаг твърде бързо доказва,че франките нещо са в грешка и от около 830-831 проблема се решава както трябва и от тук нататък до около 930 г.средният Дунав е общопризнатата граница между Франкската/Източнофранкската/империя и Българската империя.
Е вярно ,за франките български владетел дълго време си остава "рекс"т.е. крал,но това е нещо повече от титлата "архонт"нали ?
Тя не е включена във византийската титулна и рангова стълбица и традиционно означава ЧУЖД НЕЗАВИСИМ ВЛАДЕТЕЛ във византийската историописна традиция.

За днес времето ми изтече и оставям за утре въпросът за мнението ми за цар Петър

поздрави

Старинар