|
|
| Тема |
 malko pop-istorija |
|
| Автор | Muhljo (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 06.03.03 15:41 |
|
|
|
проф. д-р Пламен С. ЦВЕТКОВ
Историята на съвременна България е неотделима от балканската стратегия на Русия. Но надали има друг народ в Югоизточна Европа, който да е толкова сляп към руските намерения, както българите. Първопричината за тази слепота тръгва от Санстефанския договор от 3 март 1878 г., който се възприема от българите като освобождение и национално обединение, а в същината си е договор за руска окупация. Наистина в него се визира образуването на автономно българско княжество. Но останалите разпоредби пък направо изключват възможността да се стигне изобщо до някаква българска държава. Руската окупационна администрация е на практика свободна от контрола на останалите Велики сили. Липсват каквито и да било срокове за изтеглянето на руските войски от България, а на Турция се дава правото да придвижва войски през българска територия. Едва Берлинският договор ограничава срока на руската окупация на девет месеца. И изрично задължава Русия да изтегли всичките си войски от България в рамките на три месеца след изтичането на деветмесечния период. Освен това руската окупационна администрация попада под международен контрол. Турция пък губи правото да поддържа каквито и да било въоръжени сили на българска територия.
След като разбира, че европейските сили няма да й позволят да погълне Мизия, Тракия и Македония като подготвителен етап към завладяването на Проливите, Русия прави всичко възможно, за да раздроби максимално България. Всъщност злополучните
берлински граници са очертани предварително
между Русия и Австро-Унгария в Будапещенската конвенция през 1876 г. И в един протокол, подписан от руския посланик в Лондон граф Шувалов и британския външен министър Солзбъри в самото навечерие на Берлинския конгрес.
Тези договорености се пазят в абсолютна тайна. Така се натрапва трайният мит - че Русия била поднесла на българите на тепсия и свободата, и националното единство, но "лошият" Запад побързал да ни разпокъса.
Известно отрезвяване настъпва чак след произвола на руските генерали по време на Режима на пълномощията през 1881-1883 г. и с изтеглянето на руските офицери в критичния момент преди Сръбско-турската война. А най-вече - след детронацията на първия български княз Александър Батенберг от офицери-русофили през 1886 г. С цел на мястото му да бъде наложен не някой друг, а грузинският княз Николай Дидиани, марионетка на самодържеца Александър III.
Катастрофална е и ролята на легендата за славянската солидарност. Всеки нормален държавник би трябвало да знае, че близостта на езика или дори общността на произхода нямат никаква връзка с интересите на една страна. Няма никаква логична причина да се смята, че поради сравнително по-голямата езикова близост сърбите например ще се отнасят към българите по-благосклонно, отколкото гърците или румънците. Но през съдбоносната 1912 г. тъкмо тази самоизмама кара русофилското правителство на Иван Гешов и Стоян Данев да откаже всякакви териториални споразумения с Гърция. И в същото време да се съгласи на подялбата на Македония със Сърбия и като хвърли България на милостта на руския цар Николай II като арбитър относно т. нар спорна зона.
Не може да не предизвиква учудване и упоритото нежелание на българите да схванат един друг елементарен геополитически факт. Че за да завладее Цариград, Босфора и Дарданелите, Русия неминуемо трябва да прегази Румъния и България, а Сърбия да играе ролята на естествен заслон спрямо Австро-Унгария. Това е и причината, поради която Русия винаги е готова да поддържа Сърбия без оглед на това кой управлява в Белград - Обреновичите, Караджорджевичите или комунистическият диктатор Тито.
При тази ситуация развитието на събитията през Балканската и Междусъюзническата война е напълно очаквано - изправена пред реалната заплаха да види българите в Цариград, Русия се
солидаризира със сръбските претенции за Македония
и насъсква румънците да нападнат българите в гръб. През 30-те години писателят Антон Страшимиров ще обобщи, че Русия и Сърбия си "имат свои - строго свои! - интереси, в името на които те са готови и ще бъдат винаги готови да ни прегазят дори когато са идеални републики".
Много по-неизвестна е една друга страна от играта на водещите европейски държави. В началото на 1915 г. Великобритания и Франция сключват с Русия споразумение, с което дават съгласието си за присъединяването на Цариград, Босфора и Дарданелите към Руската империя. На всичкото отгоре британците и французите се задължават да убедят румънците и българите, че това щяло да бъде изгодно за тях. С други думи Румъния и България трябва да приемат мисълта, че за тях е изгодно да се оставят да бъдат унищожени като държави.
През Първата световна война българите воюват с идеята, че се бият за националното си обединение. Но в действителност те се борят за националното си оцеляване. И до ден днешен обаче обществото все още е безсилно пред национално самоубийствените митове за "освободителната мисия" на Русия и за "фаталните грешки" по време на световните войни.
| |
| |
| 
|
|
