Мартеницата е модернизирана форма на съществуващия по света оброк за здраве. Този обичай представлява един вид договор с Бога, който болният човек сключва, вричайки се да изпълни нещо добро /например да построи чешма, от която да се ползват много хора/, а в замяна иска от Бога здраве. Обиккновената форма на този оброк се изпълнява, като в, или около светилището на Бога се оставя дреха, а най-често ивица плат от дрехата на болния/обикновено ивицата се откъсва от дрехата на мястото на болестта - при болна ръка , откъсва се от ръкава и т.н./, която се явява посредник между Бога и болния.

Подобни обичаи могат да се нарекат езически, но не е задължително. В християнството също се носят дрехи на болни в църквите, за освещаване , или се поставят до икони.

Този обичай , във вида си с текстилни ленти, откъснати от дрехата на болния, се откриват при древните българи и при древните келти, а също и при "траките" !

При тюрките, които са имали допир до древните българи - също.

Днес в България е запазен сред Алианите - мохамедани шиити в Делиормана /Лудогорието/.

Що се отнася до мартеницата , тя е модернизирана форма на същия този "посредник" между болния човек и Бога. Носи се около месец, през което време се смята, че поема информация за биополето на човека, след което се закача на свещено място, за да посредничи пред Бога.

Днес обаче се Забравя най-важното, че става дума за оброк, сиреч мартеницата не действа, ако не си обещал нещо на Бога.

А за кой Бог става дума - говори самото име на мартеницата - това е "тракийския" бог Март /Марс, Арес/.