Здравейте,

Хубаво и аргументирано мнение.
то засяга две интересни и, за съжаление, идеологизирани теми.
1. Дейността на Васил Левски, като революционер, герой, създател на Вътрешната революционна организация - най- голямото дело, извършено от българи за нашето освобождение; но и като дякон, религиозно възпитан човек, останал дълбоко вярващ до смъртта си. Това съдържа интересно противоречие - от една страна - човекът на сабята, възпитаник на Белградската военна школа - т.е. с образование на офицер и значителен боен и конспиративен опит, а от друга - расоносеца - дякон, съзнаващ, че полага спасението на душата си, като жертва за народната свобода. това противоречие се вижда в писмата на Дякона, които, може би, трябва да се учат наизуст в училище и всички обществени фигури да полагат ежегоден изпит върху тях.

2. Другата, не по-малко интересна тема е за средновековните отношение между България и Византия, като двете половини на единната според тогавашните представи империя, управлявани от двама императори, и двамата православни, и двамата - с претенции за пълната власт над цялата империя, чиято борба и единство, роднинство и вражда е единственото, останало непроменено отношение, през целите седем века на средновековието в Европейския югоизток.

И двете теми съдържат потенциал за чудесна дискусия, така, че предлагам да ги отворим поотделно, само за сериозните участници в клуба.

Бъдете живи и здрави.