Здравей и ти, Добрине,
добре, че и ти си на линия, за да стане разговора.. Да те питам първо по повод на новата/новите книги на Добрев. Той издал ли е нещо по въпроса за тази арабо-руническа монета от Ермитажа или за новия, по-дълъг вариант на надписа от Афанасиово? Аз му бях пратил материалите още месец май миналата година, а и нумизматът от Русия иска да получи, ако е възможно, евентуални опити за прочит.

Тези ирански етимологии на 'Фаргар/Паргар' от 'vihara' и на Болгатур, без да съм специалист, ми изглеждат почти толкова пресилени колкото и онази на 'булгар' чрез тюркски. Последната се основава на един етимологически речник на тюркския език отпреди 13 век на Clauson (1972), до който нямам достъп, но ако ти или някой друг го намери и провери кога за първи път е засвидетелствуван 'буламач' и тем подобни в тюркския ще е добре. За да не излезе че е 5-6 века след първото фиксиране на 'българ'. За 'Болгатур' сигурно не е станало ясно какъв long shot се опитва да направи Трубачов. В иранския наистина има r на места, където славянски има l: дол, долина - dar (долина на река); жълт - zart, sart; darg - дълъг и т.н. (името на онзи първи наш славянски пратеник до Цариград 'Драгомир' ли бе или, май, 'Даргомер'). Твърдейки, че засвидетелствуваното за пръв път чак през 19 век 'Болгатур' е арийско, Трубачов го разглежда като пра-индоиранска форма, останка отпреди времето, когато индоиранския е развил r, в не знам кое си хилядолетие преди Христа. Това ако минава за сериозно изследване, то тогава за древномакедонските напъни на нашия Донски от Штип трябва да му дадем златен медал (Месопотамия < 'мегью' + 'потоците') :-))

Добрев се радвам, че дал някакво ново тълкуване на 'българ', въпреки че виждам противоречие в разделянето му от една страна на 'бълг-' + събирателна наставка '-ар', а от друга - на 'бъл' + 'гар', пар-гар. Все пак ми се струва, че предвид неяснотите в и около историческата наука и виждането за бълг. история, етимологията на една дума, пък била тя и етноним, е второстепенен въпрос. Мен косата ми настръхва от каквото съм видял (и качил на интернет, хе-хе) от действията и на 'иранистите', тези, изследващи същия период, същата територия от гледна точка на историята на иранските народи (алани и т.н.). В изследванията си върху аланите Бубенок, или Рудницкий например, се сблъскват в определени моменти с археол. култури, особености и т.н., за които има спорни гледища - някои археолози ги определят като прабългарски (или други), други - като алански. Например, в статията си "О зороастризме у алан в VII-IX вв." (2001) Рудницкий пише:

" ... В 1971 г. выходят две работы, посвященные рассмотрению скальных захоронений Карачаево-Черкессии и района Кисловодска — Т.М. Минаевой и А.П. Рунича. Начиная именно с этих работ, наметились два основных направления в интерпретации возможных причин возникновения скального обряда, однозначно связываемого с аланами (Минаева ...), и, предположительно,— с проникновением болгар (Рунич ...).... Гипотеза Рунича о возможной связи скальных погребений с болгарами нашла поддержку у В.Б. Ковалевской (....). В пользу тюркской принадлежности скальных погребений высказался Х.Х. Биджиев (...). Более обстоятельно версия о алано-болгарской принадлежности погребений в скалах сформулирована А.А. Демаковым (...).

Рассмотрим аргументы, приведенные исследователями в пользу тюркской принадлежности «скальников». ..."

И как се опитват те тогава да докажат, че явлението принадлежи не на прабългарите, а на аланите - като покажат, че не е тюркско. Същото по-надолу:

"В 1960-х гг. в советской археологии общепризнанными считался факт принадлежности керамических котлов с внутренними ручками болгарскому этносу (Кузнецов...). Поскольку на 1971 г. котлы в Предкавказье были найдены только в районе скальных погребений, то было высказано предположение о возможной связи скальных погребений с проникновением тюрок-болгар (Рунич...).

Подобен е подходът и на Бубенок в неговото, както се твърди, първопроходческо изследване на съдбата на ираноговорящите народи на Изт. Европа през 6-13 в. (Ясы и бродники в степях Восточной Европы, Киев, 1997). Той също прилага там подобна хватка, за да покаже, че дадено археол. явление или историческо събитие се отнася към аланите, а не към "тюрко-българите". Той май че даже отхвърли достоверността на един сведение, Старинар сигурно ще може да го посочи, че майката на руските светци Борис и Глеб била "болгарка" (волжска в случая) въз основа на това, че "болгарка" не може да е "аска", а трябва да се равнява на "турочка".

Ако такава е била постановката, мисленето на съветските и други археолози през тези десетилетия от разкопки и интерпретации, то вече не знам на какво да вярвам и на какво не. В края на краищата се опасявам, че 'иранистите' ще си оплетат кошницата, изхвърляйки или подрязвайки неудобните тям свидетелства, говорещи за _вероятно_ прабългарско участие. Същото ще направят/го правят Комар и 'тюрколозите' от другата страна, ще си разпределят 'зоните на влияние' и по средата ще се окаже една маргинализирана, оръфана, изпотъпкана и никому в световната наука и история ненужна дива ордичка от несвестни за самите себе си индивиди.

Или да вземем друг пример - монографията на С. Яценко "Знаки-тамги ираноязычных народов древности и средневековья" (М., 2001). Твърдяща да е първото систематично изследване и [опит за] обобщение на явлението 'тамги, нишани' в иранския степен свят, до ахаменидски Иран и Аму-Даря, но концентриращо се върху Сарматия и осетите, твърдящо, че установява разлики в използването, функцията на тамгата сред иранските и сред тюркските народи. Много критичен по отношение на 'тюркското' присвояване на тамгите от Изт. Европа, той пак борави с термини като "контактные зоны с тюркскими етносами (болгарами, хазарами, печенегами), позовава се на Бубенок и т.н. Нас ни праща ... в гъза на географията, с извинение.

Дописане,
Васил