|
в декемврийски/5-11 12 2002/ брой на ежеседмичника" Про & Анти"под заглавие "Покръстването на българите в контекста на нашето съвремие"ми даде повод за сетен път да се убедя в това колко е точен моят отговор на един въпрос,който на времето много ме интересуваше-кой има интерес у нас да се възпроизвеждат стари и създават нови персонални исторически митове превръщащи средновековната ни история в галерия от един от друг по и най-изтъкнати държавници, достигнали върховете на държавнотворческия майсторлък и отдадени като рицари "без страх и укор"на своя владетелски дълг да пазят,защитават и укрепват заеманата от нас историческа ниша на Балканите ?
Достатъчно е обаче да се позадълбочим във всеки един от тези митове и да констатираме,че съгласно представящата ги историческа фактология съответните хероизирани образи ни се представят в друга и понякога доста нелицеприятна светлина.
Този извод/в последния вариант/ например важи с пълна сила за Самуил,който в историческата книжинина традиционно се представя с пишните краски на неуморен и кристално чист средновековен патриот отдал безрезервно своя живот до трагичния му конец пред вида на ослепените войни само и единствено за устояване независимоста на България.
Уви истината за него е доста по-различна ! И пълководец ,и като владетел !
Като пълководец той е чисто и просто един некадърник и единствения му успех е победата на 17 август 986 г.Колко обаче този успех е негов, тук ще представя само с мяркащите се вече тук и там прозрения на някои историци,че комай в битката при Щипоне участвуват както цар Роман Симеон ІІ така и Арон.Всичко останало в самоличната пълководческа деятелност на Самуил е безличност,некадърност и дори....открито кокошкарска история.
Така например докато през 1003 г.Василий ІІ в съюз с Стефан І Унгарски превзема гр.Видин след осеммесечна обсада,ключовото значение на което самия Василий ІІ подчертава в една от своите грамоти с думите,че..."този град ми осигури превземането на България"/цитирам по смисъл/,в същото време Самуил се занимава с....разграбването на панаира край Адрианопол ?!
А истината за значението му като владетел е още по-трагична ! Точно вулгарното братоубийство на Арон на 14 юни 1001 г.от Самуил поставя началото на края на България !
Не точно така,но все в разрез с историческата реалност стоят и други митове.
Като този за Аспарух,величаен с епитета на първостроител на държавноста ни,при което кой знае защо се пропуща историческия факт за съществуването на другата България на Балканите и нейния пръв владетел Кубер ?!
А Крум "Страшни",който е много повече за българската история отколкото плашило за византийците ?
А Симеон "Велики"..... който съсипва държавата с никому ненужни войни между 913-927 г ?
Или пък Петър" Кротки", който съгласно последния писък на модата на академичната ни наука излиза че си е бил един от най-добрите ни владетели !
Е понеже са академични историци нека е просто незнаенето им,на факта,че освен другите си "екстри",през цялото време на своето владетелствуване Петър не е бил нищо повече от жалък фигурант манипулиран още от мига на поставянето му на престола от най-видните български феодали,което ОЩЕ ОТ 927 ГОДИНА ,превръща обширната Българска империя завещана от Крум и Омуртаг в общност от полунезависими феоди ,всеки от които с територия на съвременна средна по размер европейска държава.
Както и да е,след като на времето дълго време считах ,че процеса изразяващ се в това никому ненужно митологизиране тече по линия на своеобразния натиск и влияние от страна на обществото,историците-наивисти и писателите -исторически романисти върху акадечимната наука,от доста години стигнах до извода,че виновник не е никой друг освен академичните български историци !
ТЕ И САМО ТЕ ИМАТ НАСЪЩНА /като въздуха и слънцето по Гошо Тарабата/НУЖДА ДА ПРЕУТВЪРЖДАВАТ СТАРИ И СЪЗДАВАТ НОВИ ИСТОРИЧЕСКИ МИТОВЕ !
Защо ? На първо място защото това е един особено ефективен начин да се подържа друг един мит,който носи персонални и съсловни дивиденти.Това е мита за неизменно високо равнище на научната историопис на българското минало,което е основна задача на историческата ни наука !
Съгласете се,не е ли приятно да се чувствуваш в наше време като представител на наука и съсловие ,които,както ни уверяват сладкопойните ни исторически чучулиги,нямат ни най-малка вина за общо взето нещастната ни нова история от 1878 и никакво лично и съсловно петънце ?
Е вярно,послугуваха 45 години на комунизма,ама колко му е и може ли без хич както казва Чудомир ? Пък и кой от научната и друга интелигенция не правеше същото по това време ? Тоталитаризъм е това,не е шега работа !
На второ място защото,това ги освобождава от очевидно тежкото за тях задължение да изпълняват задължението си на академични историци НЕПРЕКЪСНАТО ДА ПРОВЕРЯВАТ И ПРЕПРОВЕРЯВАТ доколо писаната ни история се потвърджава от НОВИ И НЕИЗВЕСТНИ за техните предшественици натрупвания и постижения на науката в гносеологичен и концепсуално-методологичен аспект.
Що да се морят на това черноработническо каторжно равнище в обработка НОВИ исторически факти съгласно НОВИ методи или проверяват СТАРАТА фактология съгласно тези НОВИ методи,след като проф.Златарски и сие още преди 7-8 десетилетия са написали средновековната българска история ?
Къде по-лесно е да тръгнат по стария и утъпкан път на историофилософското мудроствувание,по примера на първия отечествен пътник по него- П.Мутафчиев.
Я колко студии и книги е написъл човека и до какви висине на българистичната историофилософия е стигнал в тях ?
Още повече, кой си задава днес въпроса колко е тяхната научна стойност след като Мутафчиев,подобно на съвременните ни историци НЕ Е ЗНАЕЛ РЕАЛНАТА НИ ИСТОРИЯ ?
Общо взето такива бяха мислите ми след като се запознах с публикацията на г-н Г.Б.която от където и да я погледнем е потвърждение на извода ми,ЧЕ САМО И ЕДИНСТВЕНО БЪЛГАРСКИТЕ ИСТОРИЦИ СА ВИНОВНИЦИ ЗА БЕЗБРОЯ ИСТОРИЧЕСКИ МИТОВЕ КОИТО ЗАДРЪСТВАТ ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ И МИСЪЛ НА БЪЛГАРИТЕ И ПРЕВРЪЩАТ ДРАГОЦЕННОТО НИ ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО В ТЕЖКО И КОМПЛЕКСИРАЩО НИ БРЕМЕ .
Много ми се щеше да започна своя конкретен коментар с онези доказателства в нея за пъргавото преориентиране на г-н Бакалов към някои НОВИ митове с автор лаика П.Добрев,което като факт ни среща с безкрайно забавния за мен феномен, който представлява тази прелюбопитна среща между "академичната наука" в лицето на единия и "войнстуващия дилетантизъм"в лицето на втория.
Но я оставих за друг път,доколкото не успях да открия забутаните в някой ъгъл на архива ми публикации от около 1999 г. представящи ни първите устремни стъпки на ГБ към фриволните дилетантски импровизации на ПД на тема началото на държавноста ни и др.под.,които проф.Бакалов прегърна от сърце, кой знае защо точно по времето когато бе неуспешното му кандидатствуване за ректор на СУ.
Оставих и за друг път интересния опит на г-н ГБ и в тази публикация ,и в други свои изяви чрез термина "казионна историческа наука"да се дистанцира някак ,си от личната си съпричастност като историк с продължителен стаж до 1989 г.в академичната наука,тя да се задържа в наукоподобното си състояние в което а пропо се намира и понастоящем-в началото на 2003 г.
И ИМЕННО ПОРАДИ ТОВА СИ НАУКОПОДОБНО СЪСТОЯНИЕ ТЯ ПОДЪРЖАШЕ МИТА ЗА КНЯЗ БОРИС ПОКРЪСТИТЕЛ КЪМ КОЙТО В СВОЯТА ПУБЛИКАЦИЯ,ОБЕКТ НА ВНИМАНИЕТО НИ ПРОФ.БАКАЛОВ ДОБАВЯ НОВ ПЛАСТ ОТ КАЗИОННИ ТЕНДЕНЦИОЗНИ СПЕКУЛАЦИИ И МАНИПУЛАЦИИ,чрез.....ИЗОПАЧАВАНЕ НА ИСТОРИЧЕСКА ФАКТОЛОГИЯ ИЛИ...ИСТОРИКОФАКТОЛОГИЧНО НЕВЕЖЕСТВО ?
Преди да пристъпя към конкретния коментар,не ще да е зле да изразя своето дълбоко убеждение,че персоналния мит за княз Борис-Покръстител е само детайл НО ВАЖЕН ДЕТАЙЛ от целия процес на митологизиране и сакрализиране от т.н.българска историческа наука,на два от китовете които са причина за маргиналното ни обществено,народностно и държавно развитие през цялата ни нова история-ВНУШЕНИЯТА ЗА НЕИЗМЕННО ПОЗИТИВНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ПРАВОСЛАВИЕТО И НА СЛАВЯНЩИНАТА НИ КАТО НАРОД И ДЪРЖАВА.
И така ,нека насочим вниманието си към следния абзац от заключителната част на публикацията:-
....."Огромните заслуги на княз Борис-Михаил получават признание дори НА НЕГОВИТЕ СЪВРЕМЕННИЦИ-едно твърде рядко изключение за скептичната природа на българите/б.м.-Признавам ! Същи ,ама същи П.Мутафчиев/От своя страна Църквата НЕ САМО ГО КАНОНИЗИРА,но и му дава титлата цар,която с легитимно осонование носи едва неговия внук Петър"....
Този абзац напълно заслужава вниманието ни....ЗАЩОТО НИЩО ОТ ТОВА КОЕТО ПИШЕ Г-Н ПРОФЕСОРА НЕ Е ВЯРНО !
1/Приживе и векове след смърта си Борис остава в българската историческа памет с признанието,че е покръстил България НО И С НЕГОВИ ДВА НЕПРОСТИМИ ГРЯХА от гледна точка на религиозния и светски светоглед и морал ,и интересите на държавата и църквата КОИТО НЕ ПОЗВОЛЯВАТ КАНОНИЗИРАНЕТО МУ ПРЕЗ ЦЯЛОТО НИ СРЕДНОВЕКОВИЕ !
2/Не българската църква,а друга е причината в някои исторически паметници той да се явава с титлата цар която той никога не е притежавал приживе.
Кои са тези два НЕПРОСТИМИ гряха на Борис,поне един от които,ТОВА Г.БАКАЛОВ КАТО БИВШ СЕМИНАРИСТ ТРЯБВА ДОБРЕ ДА ЗНАЕ, и някога И СЕГА не позоволява Борис да бъде канонизиран.
Грях първи-При потушаването на бунта през 865 или първата половина на 866 г.Борис ИЗБИВА НЕВИННИ ДЕЦА !
Как са оценяли съвременниците му този грях,за който Борис всуе се мъчи да получи опрощение от църквата с нощни молитвени бдения и носене на груба власеница проличава от колкото вежливо-тактичната , толкова и изрично негативна оценка на това деяние от папа Николай в неговите отговори от есента на 866 г:-
......"но това/потушаването на бунта-б.м./във всеки случай НЕ Е ИЗВЪРШЕНО БЕЗ ГРЯХ И НЕ Е МОГЛО ДА СТАНЕ БЕЗ ВИНА ОТ ВАША СТРАНА щом поколението,което не е участвувало в замисъла на своите родители и не е било изобличено че е вдигнало оръжие против вас Е БИЛО ИЗКЛАНО НЕВИННО заедно с виновните"
И мисля,тук не ще да е зле да припомня на бившия семинарист Г.Бакалов,че почти същия грях, при това извършен при много по-извиними обстоятелства -случайното убийството от дякон Васил Кунчев/Левски/на един юноша-,е причината и до ден днешен БПЦ ДА НЕ Е КАНОНИЗИРАЛА И ДА НЕ ИСКА ДА КАНОНИЗИРА АПОСТОЛА !
Грях втори-Борис преминава през 870 г.от Рим към Константинопол по доста по утилитарни причини,които имат малко общо с цялата помпозно-витиевата псевдоисторическа лимонада на В.Гюзелев в книгата му" Княз Борис І"от 1969 г.,с лекета от която Г.Б. цапоти своята публикация.И резултата от това възвръщане е печален ,КАКТО ЗА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА ТАКА И ЗА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА !
Какво имам предвид ?
1/За причините.В една друга тема по повод кирилометодиевистичните глупости на "академичния"историк Божидар Димитров вече споменах,че Борис заема българския престол КАТО ЕЗИЧНИК през 854/855 г. ЧРЕЗ ПРЕВРАТ И НАСИЛИЕ./Тълкувание Данилово ХІ-ХІІ в/.в една страна в която има дотолкова силна християнска традиция,че вече има поне двама християнски владетели през първата половина на ІХ век-Омуртаг и Персиан.
И съпротива срещу узурпацията на Борис до покръстването му през 864 г.е била както по линия на нелегитимноста му като владетел,така и защото е езичник.
След покръстването му тази съпротива продължава,но не като реакция срещу покръстването му както излиза по сведението на Регинон и други късни извори,а защото за другите знатни родове,които имат право върху престола и отдава приели/поне част от тях/ вярата Христова,е ясно ,че покръстването на Борис в една значителна степен е маньовър с който той иска да утвърди владетелския си статус в т.ч. и чрез игнориране на българската наследствена сеньориатна традиция.
Това проличава поне от два СЪВРЕМЕННИ ИЗВОРИ ОТ СЪВРЕМЕННИ АВТОРИ.
Единият от тях," отговорите" на папа Николай ни съобщава причината за бунта от 865/866 г.-бунтовниците,вече покръстени въстанали,не срещу покръстването а защото Борис "не им дал добър закон"..и искали да си поставят друг княз.
Вторият пък ни съобщава за истинската причина за възвръщането на Борис към Константинопол през 870.Ето какво пише по въпроса ,лично присъствувалия на събора от 869/870 г.Анастасий Библиотекар:-
...А българският княз като не могъл повече да понася протакането на желанията И ПОДБУДЕН ОТ СЛУЧАЯ С ДЕЦАТА НА ТЕОДОРА,КОИТО ЕДИН СЛЕД ДРУГ ЗАМИСЛЯЛИ ДА СИ ЗАГРАБЯТ ЗАЕДНО ВЛАСТА ,изпратил при гръцкия император етк.....
Може ли да има друга алтернатива,това обяснение-екскурс на А.Библиотекар,към събития във византийскатата династична история от 856-867 г.приключили с възшествието на адрианополския селянин Василий І,освен това,че именно страха за престола е принудил Борис да се обърне към Константинопол ?
Страх от възможен инспириран от Византия преврат на отдавна и наскоро покръстени знатни боили,което би го лишило от възможноста да ползва новото средство за укрепване на личната си власт с което разполага от 864 г.-християнството !
Очевидно така е било,след като отглас от това намираме в сведението на иначе неизкушения от българския политически живот А.Библиотекар с неговия намек за съдбата на последните легитимни представители на аморейската династия-Михаил ІІІ и сестрите му Текла,Ана,Анастасия и Пулхерия решително и тотално отстранени от узурпатора Василий І на 23 09 867 г.
Но било,каквото било,нека насочим вниманието си към резултата от възвръщането на Борис и България към лоното на православието през 870 г.за което се пишат всевъзможни дитирамбно-възторжени глупости само не и истината,която започва да проличава още от един простичък въпрос....простичък ли ? Е не ще да е толкова простичък след като до него не е стигнал нито един академичен български учен !
Както и да е, въпросът е следният-каква е била територията на Българската империя към 870 г.?
Признавам, те напоследък понаучиха нещо и се отказаха от пъпосъцерзателния поглед на Златарски към православието,славянството и Византия,та за това вече не пишат за България като голяма славянска държава,а за обширната Българска империя,която към 870 г.се разпростира върху половин днешна Унгария,цяла днешна Румъния,цяла днешна Сърбия,час от Хърватска и т.н.да не изброявам територии на юг от Дунав.
Това е добре ! Но защо не се сещат за това в кой диоцез попада голяма част от гореспоменатите територии,та най-после да стигнат до истината за историческото престъпление на Борис І извършено на 4 март 870 г.-ТОВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ Е НЕГОВОТО СЪГЛАСИЕ ЕДИННАТА ТЕРИТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ ДА БЪДЕ ПОДЕЛЕНА В ЦЪРКОВНО ОТНОШЕНИЕ ПО ГРАНИЦИТЕ НА ДИОЦЕЗИТЕ НА РИМСКАТА И КОНСТАНТИНОПОЛСКАТА ЦЪРКВИ !
С други думи на 4 март 870 г.се залага една лесновъзпламенима мина срещу интересите на Българската империя,която ведно с въздействието на други фактори,само след няколко десетилетия ще доведе първоначално до подчиняването на българския владетел на феодалната върхушка/927г./ а в последствие до покоряването на България и изчезването й от историческата сцена.
Но темата за това историческо престъпление е толкова обширна още на историкофактологично равнище,че не тук е мястото тя да бъде изложена и защитена.
Това което е важно за нас в случая ,е че сведенията за Борис от ВСИЧКИ средновековни исторически извори показват отношение към него което може да бъде обяснено САМО В СВЕТЛИНАТА НА ТЕЗИ ДВА НЕГОВИ НЕПРОСТИМИ ГРЯХА-
ТОЙ НИКОГА НЕ Е БИЛ КАНОНИЗИРАН ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО И ТОВА Е ПРЕЦЕНДЕНТ КОЙТО НЯМА АНАЛОГ В ИСТОРИЯТА НА ВСИКИ ПРАВОСЛАВНИ НАРОДИ.
Единствената отстъпка която БПЦ прави към него е да се възползва от естественото си право на ктитор ,да бъде изобразяван във фреските на църкви построени от него !
Ще се позова само на два исторически паметника които прекрасно репрезентират ОФИЦИАЛНАТА позиция на средновековната БПЦ към Борис.
1/Асеманиевото глаголическо евангелие,което е препис от археотип от 925-946 г.В него, нито на 2 май,когато почива Борис,нито където и да е другаде в черковната календарна година се отбелязва паметта на Борис.ТОЙ ПРОСТО ОТСЪСТВУВА КАТО КАНОНИЗИРАНА ЛИЧНОСТ !
Иначе в синаксара си ги има Кирил,Методий и най-важно -починалия по-късно от Борис,Св.Климент Охридски.
Та дори има и приписки,вече на кирилица, посветени на канонизирания след смърта си патриарх Николай Мистик/+925 г/ и Св.Петка, което показва ,че в по-късни времена в синаксара е имало промени...но отново на никой не му иде на ум да впише в него "светеца"Борис І.
2/Приписката към Бориловия синодик от 1211 г.В нея около 350 години след покръстването на България Борис се представя като Покръстител на България
НО НЕ И КАТО СВЕТЕЦ ! Там светец е само неговия внук Петър подобаващо наречен....."Петър цар СВЕТИЯ внук негов/на Борис-б.м./
Същото е и в апокрифната книжнина.В т.н.Българска апокрифна летопис/ІІ половина на ХІ в/,се отдава дължимото на покръстителската мисия и продължителното монашествуване на Борис.НО ОТНОВО НЕ Е ПРЕДСТАВЕН ЗА СВЕТЕЦ
.Светец отново е неговия внук Петър.
Е какво тогава следдва до тук като извод за твърденията на ГБ в обратния смисъл ? Че и този историк пише в разрез с историческите факти,които ужким били основата за исторически анализ и синтез.
Както и да е сведенията за това че Борис не е бил канонизиран са много и "нест време"а и нужда да ги представмям изчерпателно тук.
Не ще коментирам и абсолютно неиздържаното му твърдение ,че БПЦ някога именно поради големите му заслуги , обявила Борис за цар.
Време е за края в който мисля ,че логично следва да завърши със следната оценка на тази публикация на академичния учен Г.Бакалов-просто още една казионна публикация на казионен историк,който по казионен тертип доста лекомислено се е постарал да даде израз на неизкоренимия респект на казионната българска историческа наука пред отживели времето си митологеми,идеологеми и фалшиви историографски схеми които съвкупно представляват и-мислената история на България.
Другия извод който пък следва от доказания пиетет на Бакалов към новите митове които съчинява П.Добрев ,че в ако очакваме този историк да ни предложи ИСТИНСКАТА история на България,която той ни бе обещал преди около 2 години,то тази история най-вероятно ще бъде псевдонаучен качамак забъркан от стари "академични"и нови дилетански митове.
Прочие какво ли вече може да ни изненада в страната на тиквите ?
|
Една публикация на проф.Г.Бакалов...
