Всъщност, най-масово е "зеленото" движение - т.е. стихийната и несвързана с конкретни политически партии съпротива както срещу съветската власт, така и много често срещу белогвардейците.
Махновщината е само една от проявите му, а изброяването на всички е безнадеждна работа.Само споменавам - антоновщината (тамбовското въстание), чапанната война, вилочното въстание, голямото сибирско въстание, движението на атаман Григориев, кронщадския бунт, работническите въстания в Ижевск и Воткинск.До голяма степен в тая категория могат да се отнесат и вешенското въстание, и петлюровщината.

От "зелените" черпят ресурсите си и червени, и бели.Впоследствие съветската история просто определя всички които на един или друг етап заемат антиболшевишки позиции "бели" (и имаме абсурда "бели" да са и левите есери).

П.С.
На Изток много ясно личат разнородността и противоречивостта в антисъветския лагер - например само в "белия" имаме от една страна адмирал Колчак, а от друга - КомУч-а, отделно казачеството начело с атаман Дутов, отделно чехите, отделно селяните на ген. Капель.

And if you tolerate this
Then your children will be next