Здравейте,

Така нареченото "Бяло движение", не е било единно - нито географски, нито идеологически, нито политически. Изключително телеграфно - то се състои от пет напълно самостоятелни направления, както следва:
- Доброволческа армия, създадена в Южна Русия от ген. Алексеев, ген. Корнилов, ген. Деникин, при активното съдействие на донския атаман ген. Каледин - третата сабя на Русия. По-късно прераства във Въоръжени сили на Южна Русия - застъпва консервативни позиции, обявява се за конституционно управление, при автономия на историческите казашки области (основно Донската и Кубанската войска). Най-сериозната военна и политическа организация по времето на Гражданската Война.
- Сибирско управление, начело с Върховния управител на Русия, адм. Колчак - застъпва кадетско-либерални позиции, флиртува дори със десните социалдемократи. Значително по-зле организирано, на базата на неголяма по численост автономна армия и местните съвети в големите сибирски и волжки градове. След метежа на Чехословашкия корпус и предателството на много от градските съвети се разпада, като чехите предават Върховния управител на болшевиките (в 1968 им се е върнало).
- Балтийски армии - ген. Юденич - там въоръжените сили на старата руска армия, действат в противоречиво взаимодействие с редица национални балтийски военни формирования. На практика, разногласията, свързани с управлението на Балтика блокират действието им, но застрашавайки Санкт Петербург, принуждават болшевиките да преместят столицата в Москва.
- Северна армия - формирана с активната, в т.ч. и с въоръжени сили помощ на Антантата, около пристанището на Архангелск. Поради липсата на ясно политическо виждане, сериозна местна база и нерешителността на комендването на интервентските войски, не предприема сериозен поход на юг.
- Далекоизточно движение - атаман Семьонов - застъпва интересите на Далечния изток на Русия, срещу т.нар. Далекоизточна народно-демократична република - местна съветска мимикрия. Ползва помощ на интервентите от Антантата и Япония през пристанище Владивосток. Последната опора на Бялото движение в Русия.
Към изброените дотук, трябва да се прибавят и редица национални движения за независимост от Руската империя, както следва:
- Финландското Велико княжество - ген-адютант от Свитата на НИВ, генерал от кавалерията, барон Манерхайм - Втората сабя на Русия - обявява независимост, поради сваляне на императорската династия и фактическо разпадане на Империята. Не взема участие в Гражданската война, но изгражда на много здрава основа държавното устройство и въоръжените сили на Финландия.
- Балтийско национално движение на немци, латиши, литовци (в т.ч. и за уния с Полша) - води до създаването на балтийските държави.
- Полско царство - маршал Юзеф Пилсудски - обявява независимостта на Полша като република. След това започва война със Съветите, довела до присъединяването на Западна Белорусия и Западна Украина.
- Украинско национално движение - провъзгласява Украина за независима държава начело с Хетман. След отказа на ген. от кавалерията граф Келер - първата сабя на Русия, да оглави въоръжените и сили, се опира само на немска помощ. Води борба с местните болшевики около Украинската съветска република и с анархистите на Махно, наричани "Зелена армия", преминала - по-късно към болшевиките и после смазана от тях.
- Грузинско национално движение - обявява независимостта на Грузия и зад гърба на Въоръжените сили на Южна Русия я отстоява срещу болшевиките. Смазано след разгрома на ВСЮР.
- Арменско национално движение - застъпва създаването на арменска национална държава, включваща и части от Азербайджан, Грузия, Турция, населени с арменци, под защитата на Русия. Флиртува с всички, като в крайна сметка е погълнато от болшевиките.
- Средноизточни движения - отделни казашки въстания (Оренбургската, Семиреченската, Забайкалската войски) с искане на автономия и феодални бунтове в Средна Азия. Без съществено знач
ение, но продължава до края на 20 те и заглъхва едва към средата на 30 те години.
Извинявайте за телеграфното препускане, но темата е много голяма.

Бъдете живи и здрави.