Докато православието се самоизяжда, ислямът яхва България

Стефан Солаков

Истанбул. Топла съботна вечер. Остават минути до Възкресение Христово. Дворът на българската Екзархия е препълнен от богомолци. Десетгодишно момче се приближава до малката камбана, полускрита сред храстите на градината и се опитва да я залюлее. Отец Костадин размахва притеснено ръце и успява да спре невръстния турист от България. Тихо му обяснява, че обитателите на съседните къщи се дразнели от звъна на православната камбанка.

София. Пет пъти дневно от минарето на джамията до Халите се разнася пронизителната молитва на мюезинина. Целият християнски квартал е принуден да търпи всекидневно високите децибели на една чужда религия. И не само в столицата. Над хиляда мюсюлмански храма в България не се съобразяват нито със спокойствието, нито с вярата на останалата част от българското население

През последните дни в нашия парламент и извън него се наблюдава безпрецедентна размяна на шамари между депутати и привърженици на двете крила в православния Синод. И докато българските свещеници са готови да се избият помежду си, главното мюфтийство и депутатите от ДПС използват хаоса, опитвайки се да прекарат закон, който постепенно ще превърне България в дуалистична турско-българска държава. Чрез щедрото раздаване на изключителни и безконтролни права на религиозните малцинства се преследва подтискането и задушаването на българския етнически елемент.

Само преди месец главният мюфтия Селим Мехмед публично подкрепи идеята нашата православна църква да бъде призната за традиционно вероизповедание. За сравнение редица европейски страни дават много по-високи привилегии на местните религиозни мнозинства. Те са окачествени съответно като държавни, официални и дори господстващи. Такава е действителността и при нашите съседи Гърция и особено в Турция, където мюсюлманското вероизповедание е безспорен хегемон.

Кое накара мюфтията Мехмед най-неочаквано да смени позицията? Очевидно смяната на властта в Анкара и новото правителство на турските ислямисти са подействали на нагаждачите от ДПС като червената лампа за кучето на Павлов. Лошата новина е, че останалите политици в парламента все още не загряват какви последици ще има за България близостта й с реакционния турски ислям и с неговите нашенски марионетки. Ако бяха прозорливи, щяха да схванат, че българският депутат Лютви Местан, неофициален говорител на една чужда държава, вече обяви турците за неразделна част от българската история. Следващото му прозрение вероятно ще е, че България е неразривно парче от историята на Турция. Баламосването ще свърши, когато в крайна сметка Булгаристан се превърне в название на един от многото турски вилаети.

Докато българските попове се боричкат за църковните си имоти, мюфтийството хитро се присламчи към общата клауза за връщане на религиозното имущество, стопанисвано досега от държавата. Тук трябва да припомним, че между България и Турция съществуват спогодби за реципрочност по отношение на християнските и мюсюлманските имоти в двете страни. На практика Анкара изобщо не спазва тези споразумения и нашите екзархийски имоти в Турция са почти на изчезване.

Покойният турски премиер Йозал преди години отне насилствено българската болница в Истанбул и я подари на мюсюлманска фондация. Нашето училище в центъра на Цариград умишлено бе оставено да рухне и след това теренът бе отнет от местното кметство. В замяна ни дадоха земя под наем, на която уж щяхме да строим информационен център. Оттогава минаха 4 години и никой вече не си спомня за този имот. В окаяно състояние са църквата “Св. Стефан” и Метоха в Истанбул, както и двете църкви в Одрин. Родолюбиви ентусиасти събират някакви средства за техния ремонт, но процесът е дълъг и мъчителен поради пречки от турска страна.

В същото време турската партия в България натиска коалиционния си партньор НДСВ и иска майка си и баща си за поддържане на стотиците джамии по българските земи. Настояват за привилегии, за каквито почти унищожената българска колония в Турция не смее и да мечтае. Премиерът Сакскобургготски от ден на ден става все по-зависим от Доган и неговите довчерашни звеноводи, които използват управленческата немощ на царя и насила влачат държавата ни към Ориента. Помагат им и новите наши съюзници американците. Посолството на САЩ в София наскоро подари 25 хиляди долара за ремонта на джамията във Видин и съвсем “дипломатично” забрави за рухналите български храмове в Турция.

Показателен е фактът, че в самата Турция строежът на нови джамии е силно ограничен. Това не пречи на тамошните управници да насърчават българските турци към разточително и ненужно религиозно строителство и то в момент, когато десетки хиляди мюсюлмани у нас са на прага на физическото оцеляване. Ръководството не ДПС и мюфтийството строят палати с пари от тайните фондове на чужди държави и на никой от управляващото НДСВ, а и от опозицията не му пука за това. В същото време в Турция са затворени всички наши училища, както и православните богословски факултети. Най-представителните църкви, включително и световноизвестната катедрала “Св. София”, пък са превърнати в джамии.

Наскоро нашият премиер бе гост във френската Академия, където заедно със световни научни светила е обсъждал смисъла и значението на думата reciprocite (взаимност). Крайно време е г-н Сакскобургготски да вникне не само в лингвистиката на това понятие, но да приложи наученото и в дипломацията. Не е допустимо наследникът на Третото българско царство да бъде манипулиран от бивши овчари и двойни агенти и да забравя приоритетите на българската държава. Реципрочност означава, че срещу всеки обект, върнат на мюсюлманската общност у нас, България равностойно трябва да получи някой от отнетите й многобройни имоти не само в Истанбул и Одрин, но и в бившите български селища в Западна Тракия.

Още в Османската империя султаните ловко са използвали враждата между различните представители на цариградската патриаршия. Прочутият ферман, с който на българите са дадени известни църковни свободи, всъщност е добре премислено разтърсване на чувала с хапещите се взаимно български и гръцки свещеници. Стилът на старите османци е актуален и днес. Властите в Истанбул негласно насъскват отците в българската Екзархия срещу вселенския патриарх и доволно трият ръце пред несекващите скандали в православната общност.

Смайващ е фактът, че преди 130 години будните българи в Цариград са усещали и противодействали срещу коварната игра на Високата порта, а днешните ни суперполитици и интелектуалци тъпо и безучастно наблюдават новото българско потурчване. Само депутатите Борислав Цеков и Кирил Милчев достойно отстояват първенството на българската църква, но техните усилия са ограничени и крайно недостатъчни. Иначе хлевоустата опозиция дреме и си прави тънки сметки за бъдещи коалиции с българските душмани от ДПС. Според слуховете депесарите дори пробутвали гаджета на опозиционни лидери, за да ги спечелят за антибългарската си политика.

Натежалите от награди нашенски топжурналисти също са пас. Царете на общественото разследване трудно виждат по-далеч от пъпа си и явно пропускат срутването на държавата. Непокорните П.Р. Славейков, Раковски, Гаврил Кръстевич, Драган Цанков и всички знайни и незнайни поборници за български свободи, живели и творили под петата на османския папук, едва ли са допускали, че след век и половина в свободна България техните следовници ще бъдат толкова безпомощни и лишени от национални идеали. Изглежда отново е дошъл моментът да си припомним пророческите думи на Николай Хайтов за рядката порода, наречена българин, който единствено в света е способен сам да си нахлузи въжето и да ритне столчето под собственото си бесило.

Не е грешно да измамиш Dobrata.