Здравей Добрине.Срещу версията на П.Добрев за Именника и календара няма нужда от нови аргументи,след като ,ако си спомняш, посочих един,но затова пък неопровержим-тя противоречи на сведенията на Теофан Изповедник и патриарх Никифор, че смърта на Кубрат е при управлението на Констанс ІІ,тоест между края на 641-15 юли 668 г.
В този период само година "шегор"по Старобългарския календар ,съотвествуваща общо взето на 665 г.отговаря на други условия и данни като година на смърта на Кубрат.
Това е установено от О.Прицак още през 1955 г.и това му отрежда второ място след Й.Миккола като изследовател с действително значим принос в историята на изследването на Именника и календара.
Впрочем проф.Й.Иванов според бележки върху проблема от личня му архив,също е записал тази година,но не е публикувал нищо конкретно.
Както и да е,важното е,че версията на Добрев/наричам я така защото няма качества на хипотеза/ предполага 677 г.за последна за живота на Кубрат !
Само в този случай имат стойност всички останали негови аргументи.

Самият той разбира това и не случайно прави отчаян опит да "докаже",че смърта на Кубрат е в управлението на сина на Констанс ІІ-Константин ІV т.е. между 15 юли 688-септември 685 г.и по-конкретно в 677 г.
Именно за това,той предлага един смехотворен анализ на съответното сведение на Теофан и "забравя",че същото сведение го има и у Никифор.
Тези два исторически извора показват че смърта на кубрат като събитие от 665 г.няма алтернатива.
Ще добавя че има и трети извор -това е латинския превод на хрониката на Теофан от Анастасий Библиотекар във време близко до 869-870 г.когато същия пребивава в Константинопол за участие в VІІІ-я събор.
Изследванията на превода показват,че той има за археотип текст на Теофан който е се е различавал от достигналия до нас.
В своя превод А.Библиотекар също превежда съответното сведение на Теофан в смисъл,че Кубрат умира по времето на Констанс ІІ.
Така че всички други нелепици на Добрев за математичния модел на Именника,за сакралните 165,680 и 765 г.и пр. почиват върху насилие и изопачаване на историческо сведение представено в три извора.

За съжаление конвейера вече е набрал обороти и сме в същата ситуация както от 1918 г.през която Златарски въвежда изсмуканата от пръстите му 679 за създаването на Българската държава на Балканите.
Учения свят и интелектуалците са се захласнали по 165 г.като начална за българската държавност,като не само никой не прави опит да се ориентира във безподобно квазинаучната версия на Добрев,но и забравят нещо твърде важно-че Българската държава и българския народ на които ние съвременните българи сме наследници е възникнала тук на Балканите !
Останалото е предистория на държавнотворческия етнос за която е излишно и ВРЕДНО да пълним празнотите в нея с квазинаучни импровизации ,които се опровергават от куп извори и особено от арменските.
Нямало е българска държава през 165 г.нито в памир,нито в кавказ нито където и да е било в Източна европа и Средна азия !
С подобни излитания на вълните на историческата екзотика и екстравагантост започваме да приличаме на братята македонци от кръга "Македонско сонце"с маниакалните им фикс идеи за империята на Алескандър Македонски,за това че "македонкия език и писменост датирали 7-8 хиляди години преди Р.Христово и пр.