Звучиш убедително и наистина не се знае кое би било по-добре - освобождаване от страна на друга, не по-малко хищна империя,
удавяне в собствената си кръв или политика на постепенно отделяне от Османско.
Лично аз предпочитам героичното.
Освен това си мисля, че най-сполучливия план е имал Левски -
нещата естествено вървят не толкова към кърваво въстание,
базирано върху нелегалната мрежа, колкото на потенциал за такова, една РЕАЛНА заплаха от бунт, който ще изяде толкова много аскерски глави, че в интерес на турците е да приемат компромис:
Което значи и без въстание бихме могли да преговаряме с Високата Порта, но вече от позиция на сила, не да приемаме милости, колкото и благородни да са били носителите им - специално Мидхад паша, ама свестните хора навсякъде са малко.
Но пак ти казвам - преговаря се не със свален калпак, а с пушка при нозе!

Колкото до "Шан Казъ Дастан" - твърде силно ми мирише на фалшификат, който обслужва тюркската теза за произхода на българите, както и панславянизма, дето прекръсти волжските българи на татари. Може това да е ненаучна и романтична позиция, която да не подхожда и на възрастта ми, но това е моя позиция, още повече, че тя има убедителни за мен аргументи.
И тогава никой нямаше да ни натяква, че ни е освободил или че ни е подарил нещо, което ни принадлежи по право.