на "острия" ми език. Той си беше направо обиден. Обикновено се отговаря по същия "остър" (обиден) начин, но ти не го направи, поради което съм длъжен да поднеса извиненията си. Не се извинявам за същината на твърденията си а за обидата, вложена около тях. Никога не съм участвувал в никаква партия, нито преди нито сега, но ме дразни напоследък поколението, което е родено в края на тоталитаризма и си съставя едно твърдо отрицателно мнение само по изнервените спомени на майките и бащите си. Към края всички бяха изнервени от липсата на перспектива, от безкрайното повтаряне на едни и същи лозунги и от неопределеното очакване на нещо ново. Към тая дата на 1989 си мислех, че от тогавашното състояние си България в по-лошо не може да изпадне. Оказа се, че може. Не разсъждавам от позицията на личното си положение. И тогава и сега работя все едно и също, без прекъсвания. Положението ми днес от гледна точка на заплата леко се е подобрило и почти нищо друго не се е променило. Но не в това е проблема. Тогава държавата беше в застой и, мисля, всички очакваха "промяната" да раздвижи нещата. Е, раздвижи ги, ама накъде? Едно малцинство 5-6% дръпна силно напред, около 15 - 20 % (в големите градове)си дава вид, че също е дръпнало напред и се изживява като средна класа, но не е, а останалите "дръпнаха назад" и в момента са изгубили и илюзорната надежда, че може нещо да се оправи и , че това зависи от тях. Поради това се появяват царе-министъпредседатели, които обещават чудотворно изцеление и поради липса на други надежди, хората започват да вярват на глупостите им. Всъщност ако не се появяват периодично такива "лъжеспасители" ще има нова революция с доста кръв под формата на етнически конфликти. Което вероятно ще се случи, след като "лъжеспасителите" изконсумират доверието. Но да се надяваме, че управляващата клика ще измисли нова пиеса и ще намери отнякъде още малко хляб към нея.
Мисля, че задаваш най-точно въпроса "имаше ли смисъл от тия 45г". Често го мисля, но все още не мога да си отговоря с да или не. За държавата като, че ли имаше (глупаво е да се твърди, че без тоталитаризъм държавата би останала на нивото отпреди него). Отговорът, пак неточен, може да бъде намерен в сравнението с околни държави със сходно развитие но прескочили този етап. Най-подходяща за сравнение е Гърция(то и там имаше Черни Полковници и гърците доста бой изядоха от тях, ама поне със закон и с бой им внушиха, че трябва да си направят обществени тоалетни в центъра на селата и частни такива по дворовете) Към края на 40-те и България и Гърция са горе долу в едно и също положение. В края на 80-те България решително е изпреварила Гърция в икономическото си развитие. В образователната система също сме далеч напред. България има 10млрд. дългове, а Гърция 40. Въобще имахме всички предпоставки да се възползваме от положението си и от "предимствата" на "свободната инициатива" и да дръпнем още по-напред. Добре ама това не стана(даже обратното, Гърция ни изпревари, въщност ние се върнахме назад). Защо? Има два отговора (и двата неприятни). Или българският народ не е в състояние да се справи с "новите икономически отношения", или "тоталитаризмът", като икономическа система е по-ефективен от "свободната инициатива"(колкото и да ми надуват ушите с обратното твърдение през последните 10-тина години, за мен този отговор става все по- реален, а преди 90-та не мислех така). Аз искам България да върви напред, искам поне да не изостава от Гърция. Ако "тоталитаризмът" е единствената възможност за това, аз го приемам, дори и със всичките му странични отрицателни ефекти. Че някой не можел да се изкаже свободно(сега всички се изказваме свободно ама кой ни чува), че някой изгорял по лагерите, че аз съм игорял, голяма работа, важното е българския народ да има път към бъдещето, днес аз този път не го виждам. Ако "тоталитаризмът" ни го осигури аз ще гласувам "за". Въпросът е, има ли и друг начин да ставе това?

You can take the horse to the river but You can't make him drink.