Постигане с много усилия и на неприемлива цена същите неща, които народите с повече историчски късмет от нашия постигнаха между другото, в залисията по своите си лични работи, и не само че не плащаха, ами даже бяха възнаградени от съдбата да не им се налага да оцеляват като в джунгла. Вярно презадоволеността също ограничава, но не толкова загробващо както духовната мизерия, ценностния нихилизъм и материалната беднотия - някои от "придобивките" на въпросния период. За съжаление ценното и полезното от същите тези 45 години просто се дави в негативите.

Ето ти къс вариант на отговора ми: прекъсване на естественото развитие на българите.

Само не питай какво е периода 1990-2002, защото ще взема да отговоря , пък не обичам да псувам, без да са ме хванали бесните.