А бе вие имате много положително идеализирани представи за съвременната демокрация и отрицателно идеализирани представи за вчерашния тоталитаризъм. Положението много ми прилича на стария виц дето днешната милиция не бие, ама снощната.... .
Френската демокрация от 60-те според вас, съвременна ли е ? Щото през 68 - а успоредно на събитията във Чехословакия във Франция тече подобен процес, потушен със същите средства и с повече жертви отколкото в Чехословакия. И същите французи седнали да дават акъл колко лошо постъпил тоталитаризмът в Чехия. Та и за съвременните демокрации насилието е прието средство. Всъщност физическото насилие не характеризира този или онзи строй, то е присъщо на човечеството като цяло, има го в средствата за управление на всяка държава (иначе нямаше да произвеждат полицейски палки) има го в душата на всеки човек и ще го има докато има човеци.
И "тоталитаризмът" и "демокрацията" търсят като краен ефект сляпото подчинение на стадото на лидерите. Резликата е в методите, "тоталитаризмът" гледа да не допусне нищо да стигне до очите на "блеещите", а "демокрацията" им пълни очите с какви ли не глупости та пак не виждат, онова което не трябва да видят. Теоретично нито в СССР е дефинирана употребата на насилие, нито у неговите противници през Студената война но и от двете страни то се прилага в необходимото количество и то не е нито единственото нито последното, а първото средство. И не, че оттатък е било по-малко, просто интересен пропаганден ход го скриваше от очите на оттатъшните "блеещи". Един пример (мога да дам много)
След победата на социалдемократа Алиенде в Чили на съответните избори той се опита да извърши национализация на една част от промишлеността, както беше обещал в предизборната си програма (т.е. избирателите чрез вота си предварително бяха одобрили това, между другото национализация не означава буквално ограбване, на собствениците се заплаща съответната стойност, само дето това става пряко волята им, но пък в унисон с желанието на мозинството жители на държавата и то по мирен, цивилизован и законен начин). Какво направи "демократичното" малцинство. Изкара на преден план Пиночет. Напълниха един стадион социалдемократи и комунисти и започнаха да гърмят. Как посрещнаха събитията "развитите демокрации", те казаха - там няма демокрация, но това което става там си е тяхна работа, ние сме демократи и не можем да им се месим, наложиха някакво мижаво ембарго, което се спазваше толкова, колкото и ембаргото на ЮАР и си умиха ръцете. А Пиночет им запази парите. Мога да дам още десеттина такива примера и все от задния двор на US а има и по други точки на планетата. И до ден днешен не е ясно на какво основание US армията влезе в Панама (имах една позната панамка и мога да ви говоря много за това) и свали от власт Нуриега(след няколко месеца той щеше приеме от страна на Панама управлението на панамския канал и никави заплахи и бакшиши не можаха да го склонят да се откаже, а "мирният" натиск беше голям ), и след като свъшиха работата си, почнаха да се чудят как да оправдаят "демократичния" си имидж, та измислиха щуротията, че бил наркотрафикант. Но дори и така да е, съгласно горния пример, не е ли негова работа, какво ще прави той в собствената си държава, подобно на Пиночет. А вие пак си дрънкайте, че при "демокрацията" нямало насилие. Няма само за ония, които го прилагат. Айде да разгледаме и самите US към края на 60-те, Уудсток и вйдната във Виетнам, айде друг път че имам работа.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.