Публикувани записи на варианти на песента:
Западна България
Братя Миладинови, "Български народни песни", Загреб, 1861, стр. 78, №58;
Владимир Качановски, "Памятники болгарското народного творчества", Санкт Петербург, 1882, №109 и 110;
Васил Стоин, "Народни песни от Тимок до Вита", София, 1928, №756, 1023 и 2841;
СбНУ, XXXIX, Васил Стоин, №48;
Източна България
СбНУ, XXVI, стр. 73, №50, търновско;
Полк. Георги Янков, "Български народни песни от Елена Янкова, Пловдив, 1908, стр. 14;
"Еленски сборник", I, София, 1931, стр. 169;
ръкописни варианти има в софийската народна библиотека - от началото на XIX век, вероятно най-ранен български запис, и в архива на Георги Раковски - от 1856.
Сходни песни и варианти на песента са намерени и в сръбското народно творчество от началото на XIX век.
Изказвани са съмнения в автентичността заради нетипичността на някои от образите и идеите, но преобладаващото мнение на фолклористите е, че песента е предизвикана от действителни исторически събития от района на Западна България.
В "Българско народно творчество", том трети, София, 1961, Исторически песни, на стр. 137 е публикувана и песента "Погинване на цар Иван Шишман":

Сон сонила софийска кралица,
сон сонила и сон бълнувала...

В нея цар Шишманине Яне бива посечен край река Искър до София. Записана е в село Горна баня, софийско.

Поздрав!