Май ще се изкажа недостатъчно подготвен, в смисъл, че преди да пиша не съм си отворил букварчетата. Все пак на прима виста ще отбележа:

1. Първо за цар е обявен Петър, после, много рядко нещо не само за нашата история, той се отказва от престола в името на по - малкия Асен. Причините, поне известните:
- Петър е имал някакво заболяване на крака (краката), т.е. по условие е бил по - лош войин, а това точно тогава е имало значение
- Асен очевидно е бил по - подходящ за владетел.

2. След като слиза от престола Петър отива в Преслав, който дълго време след това все се нарича Петрова хора. Може да се предположи, че е изпратен там да подчертае връзката с Пърото царство. Във всеки случай, точно той, а не Калоян наследява убития Асен, а очевидно не той е бил в заговора и очевидно той няма качествата на цар, сам вече го е казал. Това може би отново говори за не толкова типични, не само за България семейно - властнически отношения.

3. Вярно, че на престола не сяда Иван Асен ІІ, но той тогава е в ранна детска възраст, а освен всичко друго (сложна политическа обстановка), новата държава няма твърдо установени династични правила, което си е необходимост при едно регентство.

4. По време на цялото царуване на Калоян, синовете на Асен са си в България, те избягват в Русия (най - общо) една след като на престола сяда Борил.

5. Това, че Калоян и Иванко са съюзници в определен момент, сигурно е укорително от морална гледна точка, но от политическа си е било съвсем оправдано, а знаем, че моралът (за съжаление) обикновено свършва, там където започва политиката.

Така че, като цяло считам, че имаме основание да не с съмняваме в официалната версия, а освен това май попадаме на един от редките случаи на наистина братски отношения. Когато съм разказвал на сина ми за Асеневци съм наблягал на две неща: Първо на това, че всички те са силни (вкл. физически) и "полезни" фигури, въпреки, че понякога са били страшно жестоки и второ, че те са рядък пример на братски взаимоотношения.

Интересно ми беше да размисля, върху Вашето предположение, което, ако се изхожда от римското правило - да се търси за кого би било полезно, не е лишено от основание. Все пак аз се придържам към изложеното по - горе.