Масовата промяна на имената им започна през зимата на 84-85та. Още тогава имаше "инциденти" с някои от преименуващите се. Имаше и бомбени атентати по железниците. Някои от атентатите бяха в резултат на преименуването, но имаше и предшестващи.
Ако имате предвид мен, че съм се "фукал" като "участник" в събитията около "голямата екскурзия", неправилно е прозвучало. Нито съм се "фукал" нито съм "участвал", но бях в центъра на събитията. Може да се напише много но има ли смисъл. Сега се говори за жертвите - турци на тези събития, но никой не споменава за жертвите - българи, а имаше и такива. Преди 24-ти май 1989г. Държавна сигурност , не без помощта на някои съвременни лидери на ДПС, арестува(впрочем това беше дълготраен процес) около 40 души - ръководители на нелегална турска организация за турска автономия в България. Организацията си я имаше и преди преименуването, но набра сили след него. Опитаха се да ги екстрадират в Турция, но тя отказа да ги приеме. Прие ги Австрия. Тъй като организацията продължаваше да съществува, реакцията и беше демонстрация на 24-май в Разград. Съответните служби май бяха изненадани, щото пожарните пристигнаха с голямо закъснение. През следващите две седмици имаше изстъпления и от двете страни на барикадата и из доста по-забутани турски села в цяла източна България се вееха по кметствата турски знамена. Разбира се силата беше на страната на въоръжените части. Събитията могат да се оприличат по мащабност с Априлското възстание, но жертвите бяха неизброимо по-малко. Първите убити бяха българи(по аналогия с "кървавото писмо" на Каблешков). След това започна "Голямата екскурзия". Не знам каква е била директивата отгоре, но знам, че на местно ниво никой не ги "подканваше" да тръгват, точно обратното, стремяха се да ги задържат да не напускат работа, с най-различни средства, които после бяха тълкувани превратно. Например живеещите в служебни жилища, след напускане на работа, бяха изваждани от жилищата. Това днес се приема за напълно нормално, след като вече не си служител на съответната фирма, да освободиш и жилището, което ти е предоставила. Тогава обаче това изглеждаше като "изгонване". Всъщност това беше опит да ги задържат на работа. Имотите си по селата не са продавали, нито пък е имало кой да ги купи. Тази тяхна реакция беше странна но "единствено възможна". Масово напуснаха работа, пиеха по цял ден бира по селските кръчми, изглеждаха като дрогирани и от време на време се провикваха "Ай геделим". Турция отказваше да ги приеме дори и на "екскурзия", докато Бай Тошо я призова да го направи по националната телевизия. Тогава "заминаващите" му ръкопляскаха. Около 350 хил преминаха на турска територия, като на заминаване ги обра българската държавна администрация под формата на бакшиши за документи, или пък играчите дребно - долърът на черно скочи от 4 на 20лв, цената на лада или "нов москвич", прескочи 20-те хиляди лева (до тогава беше 10), а добитък и разни стоки за бита (перални, телевизори) достигнаха фантастично ниски цени. Оказа се, че къщите им са пълни с такива неупотребявани стоки. Тогава излезе наяве и още нещо интересно. По селата пристигнаха работници (и студенти) от другите краища на България (в командировка и на бригада) и те проведоха жътвата. По време на жътвата се установи, че зърнените площадки по ТКЗС-тата не са в състояние да поберат и половината зърно, т.е. друга година половината зърно е заминавала директно "в къщи".
Добре запасени с долари и злато, в Турция те попаднаха на турските "играчи" и администрация и там на повечето от тях не им остана нищо. 250 хил от тях се "връщаха" на порции до Нова година и тука пък изпаднаха в отчайващо положение, защото нямаха зимнина, приготвена през лятото, нито пък пари. Следващите години положението в България се влоши много и според тях, "и в България стана като в Турция". Сега, когато ДПС ги изтърве(на кметски и други такива избори), гласуват за БСП.
Ако сега тази история се повтори, резултатът ще е турска автономия в Източна България(вероятно със столица Варна). Имах двама трима познати с оръжейни магазини, тоито си продаваха стоката изцяло на тях в продължение на няколко години. Преди те нямаха оръжие, а България имаше армия, но днес нещата стоят обратно. Всяка година на съборите по случай жертвите от ония събития, официално присъстващите турски служители от посолствата им повтарят най-официално на турски език - "потърпете още малко и ще получите каквото искате". Повечето българи не знаят на какво буре с барут седят.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.